Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Контркультура » Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)
Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)

Электронная книга - «Ананасов компот за прекрасната дама (Войн@ и Мiр)». Краткое содержание книги:

… Ще стигнеш самото дъно на ада, както иска ръководството.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 104
Перейти на страницу:

Понякога ме питат вярно ли е, че Бог е станал Исус Христос. Казвам, че е вярно. Но освен това е станал и Семьон Левитан, независимо дали на някого му харесва или не. Защото иначе просто нямаше да има никакъв Семьон Левитан — както и Бог.

Може би искате да научите с какво се разтоварвам аз? Ще ми се смеете — с медитация.

Отначало много се интересувах от тибетски будизъм, защото той има най-шумната реклама. Но старите мъдри евреи от тукашния медитационен център ме посъветваха да не се захващам. Семьон, казаха, помисли само. Там всеки лама е прероден някой си. А в частни разговори ме съветват да не гледам прекалено сериозно на тези неща — това е просто една културна традиция, нищо повече. Но ако в културната им традиция в основата на целия им, така да се каже, многовековен обичай лежи измама на доверието, как тогава да разчиташ на тях по важни въпроси?

А и самият аз успях да натрупам неприятен опит по тази линия. Будистите от тибетската традиция имат една такава практика — тонглен. Те вдишват въображаем дим, който символизира страданието на определена класа същества, и го разтварят в сиянието на сърдечния център. И при това издишват състрадание и любов. Правят го, за да отворят сърцето си за различните форми на живот, населяващи Вселената.

Та аз съм виждал с очите си в интернет как разни напредничави московски будисти, които правят тонглен за нагите и гялпо (а според някои сведения към последната класа спадат и руските православни бесове), безмилостно плюят във форума си евреите — без каквато и да било разбираема за мен причина. Изглежда, тези момчета вдишват добре и много, с дима на страданието нямат проблеми — но като че ли не разтварят докрай. Възниква въпросът могат ли такива будисти да направят тонглен за евреите. Силно се съмнявам — и ако бях на мястото на тибетските лами, точно така щях да проверявам тяхната искреност. Отвори ли ми се възможност, непременно ще пусна една директива по линията на ЦРУ.

За щастие обаче светът на Дхарма не е само процъфтяващ етнически бизнес и Стивън Сегал Ринпоче. Там е и благородната випасана, възвишеният път на всички буди и архати, отворен за всекиго. И тъкмо по него вървя аз през дългите вечери, когато янките окончателно се отрязват с мацките, които са свалили в Тел Авив, а през прозореца блести със страшен залез Мъртво море. За мен випасаната е занимание за душата и по този път аз нито веднъж не съм срещал ни Бог, ни дявол. Което безспорно ме радва, защото такива неща ми стигат в работата.

И макар че нямам представа какво ме очаква занапред в службата, тази нова страна от моя живот ми е напълно ясна. Ако всичко върви добре, скоро ще навляза в Потока и ще спра възникването на феномените. Менталните формации ще се разтворят в празнотата и аз ще престана да се питам какво е Бог — вълна на възбуда, която преминава по невронните мрежи на мозъка ми, или неизмеримият източник на всичко, от което са произлезли и мозъкът ми, и минаващите през него мисли.

А може би още приживе ще стана архат и никога няма да ми се наложи да се връщам в тази скръбна долина на емисиите и страстите. И ако това стане, аз с цялата си душа, с цялото си пронизано от край до край сърце вярвам, че Господ ще ми прости — както аз му прощавам.

Зенитните кодекси на Ал Ефесби

I

Freedom Liberator24

Никой не знае къде е гробът на Савелий Скотенков.

В родното му място, селцето Ульоми (бивш. Уломи), на около три версти от Орел, сред люлякови храсти се издига паметник, построен с парите на заможен съселянин чеченец — малък и по селски скромен. Направен е от местния самороден талант Льоха и изобразява фигурка на човек, който размахва юмрук срещу пикиращ над него самолет.

Самолетът и фигурката образуват едно цяло — те са изрязани от лист дебела поцинкована ламарина, занитена за желязно шаси на тракторно ремарке (паметникът е изработен от подръчни материали и това го прави особено трогателен). Човекът изглежда беззащитен пред огромното летящо чудовище и няма съмнение, че е обречен в тази схватка.

Но ако се вгледате, ще видите — пикиращият самолет вече се е спуснал прекалено ниско, за да успее да излезе от пикиране. И тогава ви става ясна метафората на художника: стъпилият на земята може със силата на духа си да победи страшния небесен враг, дори ако трябва да плати за това с живота си…

Излезе ли вятър, листът ламарина започва да вибрира и да бучи, сякаш са се включили двигателите на въздушната машина. В такъв момент ни се струва, че от миналия век долита страховитото ехо на войната — нали Курската дъга е съвсем наблизо. Но бученето стихва и си спомняме, че над главите ни синее мирно небе. За дълго ли?

вернуться

24

Букв. свободоосвободител (англ.). — Бел.прев.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)