Синдер
- Автор: Мейер Марисса
- Серия: Лунни хроники #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0962-6
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синдер». Краткое содержание книги:
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи, кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
Като слезе, Синдер отново показа на скенера номера си, за да може корабът да таксува и без това почти празната й сметка, а сетне му нареди да я изчака. Отправи се към най-близкия склад, до чиято врата стояха група андроиди. Над вратата светеше чисто нов нетскрийн:
„ИЗОЛАТОР ЗА ЗАБОЛЕЛИ ОТ ЛЕТУМОЗИС. ДОПУСКАТ СЕ САМО ПАЦИЕНТИ И АНДРОИДИ.“
Тя преметна одеялото през едната си ръка и тръгна, като се мъчеше да изглежда самоуверена и се питаше какво да каже, ако андроидите я спрат. Но мед-дроидите явно не бяха програмирани да се справят със здрави хора, дошли в изолатора. Нещо повече, те не й обърнаха никакво внимание, когато ги подмина. Синдер се надяваше, че ще си тръгне също толкова лесно оттук. Може би трябваше да съобрази и да поиска пропуск от доктор Ърланд.
Щом прекрачи прага на склада, посрещна я зловонието на изпражнения и разлагаща се плът. Тя залитна назад и сложи ръка на носа си, а стомахът й се сви. Да можеше само интерфейсът в мозъка й да потиска миризмите също толкова лесно, колкото и шумовете.
Като пое дъх през ръкавицата, тя го задържа и се насили да влезе в склада.
Вътре бе хладно, циментовият под стоеше недокоснат от слънцето. Плътен зелен лист пластмаса покриваше тънката редица прозорци близо до високия таван, като обвиваше сградата в неприветлива дрезгавина. На тавана отгоре бръмчаха сиви крушки, но те бяха безсилни да разпръснат мрака.
Стените бяха опасани от стотици легла, покрити с всевъзможни одеяла — от дарения и от боклука. Беше доволна, че е донесла хубаво одеяло за Пеони. Повечето от леглата бяха празни. Изолаторът беше издигнат набързо едва преди няколко седмици — болестта пълзеше все по-близо към града. При все това мухите вече бяха усетили и изпълваха помещението с бръмчене.
Синдер подмина няколко болни, които спяха или гледаха безизразно в тавана. Кожата им беше осеяна в синьо–черни петна. Онези, които все още бяха с ума си, стояха надвесени над портскрийновете си — последната им връзка с външния свят. Лъскави очи се вдигаха нагоре и проследяваха Синдер, докато тя минаваше бързешком.
Завари Пеони да спи увита в светлосиньо одеяло. Ако не бяха кестенявите къдрици по възглавницата, Синдер можеше и да не я познае. Лилавите петна бяха се разнесли нагоре по ръцете й. Макар че Пеони трепереше, челото й блестеше от потта. Приличаше на стара жена на прага на смъртта.
Синдер свали ръкавицата и докосна челото й с опакото на ръката си. Беше топло и влажно. Третият стадий на летумозис.
Синдер я покри с одеялото, после се изправи, като се питаше дали да я събуди, или е по-добре да я остави да си почива. Като се поклащаше на пети, тя се огледа наоколо. Леглото зад нея беше празно. На другото срещу Пеони, с гръб към нея, лежеше мъничка фигура, свита на кълбо. Дете.
Синдер подскочи, когато усети някой да я дърпа за лявата ръка. Пеони беше хванала стоманените й пръсти и ги стискаше с малкото останала й сила. Умоляващи, уплашени, ужасени, очите й гледаха Синдер. Сякаш Пеони виждаше призрак.
Синдер преглътна с мъка и седна на леглото. Беше почти толкова твърдо, колкото и пода в стаята й.
— Ще ме вземеш в къщи ли? — попита Пеони, а гласът й дращеше при всяка дума.
Синдер потръпна. Тя покри ръката на Пеони.
— Донесох ти одеяло — отвърна тя, сякаш това обясняваше присъствието й.
Пеони сведе очи. Прокара свободната си ръка по копринената материя. Дълго време никой не продума и тогава се чу писък. Пеони стисна ръце, а Синдер се извърна търсещо — беше сигурна, че убиват човек.
През четири редици една жена се мяташе и пищеше в леглото, молеше се да я оставят на мира, а невъзмутимият мед-дроид чакаше да постави инжекцията. След малко дойдоха още два дроида и хванаха жената, накараха я да легне и подадоха напред ръката й, за да я промушат.
Синдер усети как Пеони се сви до нея и се обърна, трепереше.
— Изкупвам някаква вина — изрече тя и затвори очи.
— Не говори глупости — възрази Синдер. — Чумата просто… не е справедливо, знам. Но ти нищо лошо не си сторила.
Тя потупа Пеони по ръката.
— А мама и Пърл…?
— И двете са съкрушени — рече Синдер. — Липсваш ни много. И двете са здрави.
Пеони отвори тревожно очи. Огледа лицето и врата на Синдер.
— А ти защо нямаш обрив?
Синдер разтвори устни и потърка разсеяно шия, но Пеони не дочака отговор: