Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Деверът ми Джаспър сигурно ще защитава онова, което е негово: баща му Оуен Тюдор потегля заедно с него. Не могат да претърпят неуспех срещу една армия, предвождана от момче, което току-що е изгубило брат си и своя баща и командир, както потвърждава и Джаспър:
Ще трябва да убием лъвчето, за да усмирим семейството. Слава на Бога, че лъва вече го няма. Баща ми и аз събираме войска срещу новия Йоркски херцог, младия Едуард, и ще се срещнем с него след броени дни. Синът ти е на сигурно място в замъка Пемброук. Задачата ни сигурно ще е лесно изпълнима. Не се страхувай от нищо.
– Мисля, че може да има нова битка – казвам предпазливо на моя съпруг Хенри, когато той влиза в спалнята ми. Седнала съм до огнището. Той окачва нощницата си в единия край на леглото и се плъзва между чаршафите.
– Леглото ти е винаги толкова удобно – отбелязва той. – По-хубави от моите чаршафи ли имаш?
Вниманието ми се отклонява за миг и аз се изкисквам:
– Не бих казала. Отговорникът на домакинството ти поръчва всичко. Донесох тези чаршафи с мен от Уелс, но мога да му наредя да ги сложи на твоето легло, ако смяташ, че са по-хубави.
– Не, обичам да им се наслаждавам тук, с теб. Хайде да не говорим за размириците в страната.
– Но аз получих писмо от Джаспър.
– Разкажи ми за него на сутринта.
– Мисля, че е важно.
Мъжът ми въздиша:
– О, добре тогава. Какво казва той?
Подавам му бележката, и той я преглежда набързо.
– Да, знаех това. Научих, че събират войници в Уелс. Вашият стар враг Уилям Хърбърт отново се е пребоядисал.
– Невъзможно!
– Той отново ще носи бяла роза и ще се бие редом с момчето на Йорк. Не беше задълго приятел на Ланкастър. Джаспър сигурно е разгневен, че Хърбърт потегля отново срещу него.
– Хърбърт не притежава никаква чест! – възкликвам. – И това след като кралят лично го помилва!
Съпругът ми свива рамене:
– Кой знае защо човек избира една или друга страна? Научих от братовчед си, който е във войските на кралицата, че имат намерение да прочистят остатъците от заплахата на Йорк, а след това ще влязат победоносно в Лондон.
– Можем ли да отидем в двора, когато тя отиде в Лондон? – питам.
– На празнично пиршество? – пита той иронично. – Със сигурност за мен ще има работа в парламента. Половината хора в Англия ще бъдат заклеймени като предатели, а земите им – конфискувани. На другата половина тези земи ще бъдат дадени като награда за участието им в избиването.
– А на нас няма да се случи нито едното, нито другото
– Казвам навъсено.
– Бих предпочел да не притежавам земите на човек, обвинен в държавна измяна, защото се е опитал да даде добър съвет на своя крал – казва тихо по-възрастният ми съпруг. – И можеш да си напълно убедена, че половината земи ще бъдат върнати на собствениците си, когато кралят се върне на власт и издаде заповеди за помилване. Той ще прости на всичките си врагове и ще ги върне в домовете им. Съюзниците му ще открият, че са зле възнаградени за службата си при него. Да следваш този крал не носи нито полза, нито истински почести.
Стисвам устни, за да възпра резкия си отговор. Той е мой съпруг. Думите му трябва да бъдат закон в нашия дом. Той е мой господар по Божията воля. Безсмислено е да му се противопоставям гласно. Но в сърцето си го заклеймявам като страхливец.
– Ела в леглото – казва той мило. – Защо би трябвало да те е грижа, и в двата случая, щом ти и синът ти сте в безопасност? А аз ще те опазя в безопасност, Маргарет. Държа войната далече от нашите земи, и няма да те направя вдовица за втори път, потегляйки да търся слава. Ела в леглото и ми се усмихни.
Лягам си с него, тъй като това е мой дълг, но не му се усмихвам.
После получавам възможно най-лошите вести. Наистина ужасна вест, и тя идва от Джаспър. Смятах го за непобедим, но той не е, не е. Бях си мислила, че е невъзможно Джаспър да загуби. Но, за мой ужас, се оказва, че може.