Фюри
- Автор: Донер Лорен
- Серия: Новите видове #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
Фюри не знае какво е състрадание или любов. Той е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран от хората, а единствената жена, на която си позволява да се довери, го предава. Сега е вече свободен и иска да си отмъсти. Заклева се, че ще я убие, но когато най-после попада в ръцете му, последното нещо, което иска да направи, е да нарани тази малка, сексапилна човешка жена.
Фюри не може да устои на Ели — на докосването на ръцете й, на устните й върху кожата си, на тялото й, обвито около неговото. Той е обсебен от аромата на своята жена.
Ели желае Фюри… Винаги го е желала. Мечтае за силното му снажно тяло и иска да излекува студеното му сърце.
Но да обича Фюри е едно, а да го укроти… съвсем друго.
Двамата охранители, които ги следваха, извадиха оръжия и започнаха да стрелят. Мъжете, слезли от пикапа, се прикриха зад него и отвърнаха на огъня, което даде време на жените да стигнат до общежитието. Ръцете на Ели трепереха силно, докато посягаше към дръжката на вратата, молейки се Блу и Скай да стигнат навреме до нея. Отвори и притисна тялото си към стената, за да направи място на двете високи жени да минат през вратата.
— Идете в стаите си — нареди им тя. Затвори и се убеди, че автоматичната ключалка се е активирала. Пусна бравата и посегна към телефона на стената.
По дяволите, беше прекъснат. Още изстрели привлякоха вниманието й навън. С ужас видя как куршум улучи един от охранителите. Той отхвръкна назад, удари гърба си в капака на колата и падна на улицата. Вторият мъж продължаваше да стреля. Извика шокирано, когато и той бе улучен. Завъртя се към нея, лицето и гърдите му бяха целите в кръв, след което падна за земята.
Ели се извърна ужасена. Натрапниците се засмяха, обърнаха се към сградата и тръгнаха право към нея. По дяволите. Сграбчи аварийната решетка, към която бе сложена още една ключалка и я спусна. Това бе като превантивна мярка, в случай че някой откраднеше карта за достъп или се добереше до кода. Сега трябваше да минат и през двете врати, за да нахлуят вътре.
— Тя не изглежда като животно — каза един от мъжете, докато я оглеждаше.
Единият от тях, най-едрият от четиримата, насочи оръжието си към нея и извика.
— Отвори вратата!
Ели знаеше, че стъклото щеше да издържи на куршумите. Сградата бе изградена така, че да устои на нападение. Показа им среден пръст, а с другата ръка натисна интеркома, за да може да я чуват.
— Да ви го начукам. Стъклото е бронирано.
— Проклето животно — извика един от тях. Извади оръжие, прицели се в Ели и стреля.
Тя трепна, но стъклото не се счупи. Остана само лека драскотина, дори не се напука.
— Това е просто офис сграда и няма да може да влезете — излъга тя. — Глупаци такива.
Знаеше, че ги предизвиква, но колкото по-дълго стояха пред нея и я заплашваха, толкова по-малка вероятност имаше да наранят някого отвън. Надяваше се, че охраната скоро ще дойде и ще ги арестува, преди мъжете да осъзнаят, че ги разсейва.
— Не съм животно. Би трябвало да погледнете в огледалото, ако искате да видите такова — презрително им каза тя. — Направо цял зоопарк се е събрал тук, момчета.
Онзи с пистолета започна да стреля отново. Ели се свиваше и трепваше при всеки изстрелян куршум. Пусна копчето на интеркома, но звукът продължаваше да се чува ясно. Не й хареса, че трябваше да изпробва ефектността на бронираното стъкло толкова отблизо. Глупакът с пистолета спря да стреля.
Ели си спомни за безжичната камера, която стоеше високо на стената и бе насочена точно към входа. Пристъпи няколко крачки назад. Обърна се към нея и започна да маха, за да привлече вниманието на някого. Показа четири пръста, след което имитира оръжие, като присви палци, за да покаже, че стрелят. Посочи часовника си, за да им обясни, че стрелбата става сега. Надяваше се, че който и да ги наблюдава, познава играта за отгатване на думи. Докосна рамото си, където обикновено стоеше емблемата на охраната, и преряза гърлото си с пръсти, за да им покаже, че патрулът е мъртъв.
Мъжете започнаха да стрелят едновременно, сигурно си мислеха, че така ще успеят да счупят стъклото. Ели покри ушите си, за да заглуши силния шум. Отдалечи се още от входа и пак се опита да обясни със знаци, случващото се пред камерата.
Стрелбата внезапно спря. Тя се обърна и видя как нападателите се събраха да говорят. Един от тях се отдалечи, отиде до патрулката и влезе в нея. Ели се зачуди защо ли го прави? Ако си мислеха, че като откраднат една от колите на служителите, ще могат да влязат тук, щяха да останат разочаровани.