Открадни си целувка

Когато се позвъни на вратата няколко минути след седем часа същата вечер, Рейчъл си помисли, че е Ейдън.

На минаване покрай огледалото над камината тя зърна отражението си и се намръщи. Изглеждаше състарена, изморена и около очите й се бяха появили нови бръчки. Тревожеше се за Беа, за Ейдън, за Мили — и това беше изписано на лицето й.

Рейчъл отвори вратата и видя Джей, с една красива жена със златистокестенява коса.

— Рейчъл, здравей — усмихна се Джей. — Просто ми хрумна да те попитам дали искаш да дойдеш на нашия коледен концерт тази вечер. Ще свирим наблизо. Шивон ще дойде — в този момент той явно се сети, че двете жени не се познаваха. — Извинявай — добави той, като размаха ръка между кестенявата жена и Рейчъл, — Шивон, това е Рейчъл. Рейчъл, запознай се с Шивон.

— О, здравей — каза Рейчъл, смутена от външния си вид, все още по долнище от анцуг и някаква стара тениска на Ейдън. — Лори ми е разказвала много за теб.

— Изобщо не ти вярвам — пошегува се Шивон с широка, искрена усмивка. — Извинявай, че не се отбих по-рано. Не съм на себе си, защото съм във вихъра на романтично увлечение — обясни тя с блеснал поглед. — След толкова години суша, Рейчъл. Фантастично е. — Усмивката й беше заразителна и Рейчъл инстинктивно й отвърна с усмивка.

— Благодаря за поканата, но за съжаление няма да мога — извини се Рейчъл, клатейки глава. — Наистина не мога. Понеже Ейдън е в болницата, а Зак…

В този момент се позвъни на домофона и тя вдигна ръка извинително, преди да се обади.

— Здравей, скъпа, аз съм — прозвуча гласът на Ейдън. — Забравил съм си ключовете, извинявай. Можеш ли да ми отвориш? — Рейчъл натисна бутона и чу далечното отваряне и затваряне на входната врата. Когато Ейдън се появи на стълбищната площадка, тя го представи на Шивон и Джей.