Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14. Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15. Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16. Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17. Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18. Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
Псалом 40. Началнику на хора. Псалом Давидов.
Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3. Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4. Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5. Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6. Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“
7. И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8. Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9. „законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“
10. Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11. А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
12. По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13. а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14. Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
Псалом 41. Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3. Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4. Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5. Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7. Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8. Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9. Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10. Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11. Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Псалом 42.
Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2. защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3. Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4. И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5. Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Псалом 43. Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3. Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4. защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5. Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6. С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7. защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8. но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.