Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
В същото това време обединените сили на Хори, Накагава, Такаяма и Икеда стигнаха до върха.
— Спечелихме!
— Тенодзан е наш!
Това беше първият победен възглас в тази битка. Хидейоши очакваше при река Йодо идването на Нобутака и затова още не беше пристигнал на полето на боя. Докато силите на Нобутака и на Нива Нагахиде се присъединят към неговите, стана късно следобед, някъде към Часа на овена. Горещото слънце бе изсушило остатъците от сутрешния дъжд и хора и коне биха покрити с пот и прах, от който ярките им доспехи и наметала бяха побелели. Единственият предмет, запазил отчасти яркия си цвят, бе знамето на Хидейоши със златното листо.
Докато на Тенодзан продължаваха да отекват пушечни изстрели, къщите в селото до една изглеждаха празни. Когато обаче частите на Акечи се оттеглиха и улиците бяха залети от новодошлите техни противници, на всеки праг изведнъж изникнаха ведра с вода, купчини от лимони и чайници с ечемичен чай. Сред тълпата селяни се появиха дори и жени, които пожелаваха успех на войниците.
— И там няма останал и едни вражески войник, така ли?
Хидейоши не слезе от седлото, а само впери поглед в знамената на своите воини, които сега се виждаха на близкия връх.
— Нито един — отвърна Хикоемон.
Той бе събрал всички сведения за положението на отделните отряди и сега, след като прецени общото положение, докладваше за него на Хидейоши.
— Отрядът на Мацуда загубил предводителя си в самото начало на нападението. Някои от хората му са побягнали към северното подножие, докато други са се присъединили към онези от своите, които са в подножието на Томоока.
— Чудя се, защо човек като Мицухиде изоставя това възвишение така бързо.
— Сигурно не е мислил, че ще пристигнем толкова скоро. Преценил е грешно времето си.
— А главните му сили?
— Те изглежда са разположени на стан между река Йодо и Шимонуеро. В тила им остава Шорюджи, а зад тях — река Енмьоджи.
Точно тогава откъм Енмьоджи се дочуха викове и пушечни изстрели. Беше Часът на маймуната.
Енмьоджи, западно от село Ямадзаки, бе приток на Йодо. Мястото, където двете се сливаха, беше блатисто и обрасло с камъш и тръстика. Тук често се носеше песента на коприварчета, но този ден не можеше да се чуе и един птичи глас.
Преди обед вражеските войски — лявото крило на тази на Мицухиде и дясното — на Хидейоши — се бяха строили покрай двата отсрещни бряга. От време на време тръстиката прошумоляваше на вятъра. От единия бряг на другия не се виждаха нито хора, нито коне и се подаваха само върховете на прътовете, върху които се вееха знамената. Но на северния бряг петте хиляди души начело със Сайто Тошимицу, Абе Садааки и Акечи Шигетомо вече бяха готови да нападнат. На южния един зад друг бяха подредени осем хиляди и петстотинте бойци на Такаяма Укон, Накагава Себей и Икеда Шоню. Сред горещината и влагата, потта бликаше от порите им, докато изчакваха времето да нанесат удар.
Чакаха Хидейоши да пристигне и да даде заповед.
— Какво става с главната войска?
Проклинаха другарите си за бавенето им, но засега можеха само да скърцат със зъби.
Акечи Мицухиде, който още бе в своя стан в Онбодзука, отрано узна за смъртта на Мацуда Тародзаемон и пълния разгром на неговия отряд. Обвиняваше се, че не е дал нареждане навреме. Добре знаеше, че е много важно дали ще влезе в битката, докато Тенодзан е в ръцете на неговите хора или е изоставен в тези на врага.
Но преди да настъпи към Тенодзан, Мицухиде бе зает с мисълта за две други неща — измяната на Цуцуи Джункей и нареждането да подсилят укреплението в Йодо (беше подценил бързината на Хидейоши). Освен това в характера му имаше една слабост — беше нерешителен. Да нападне ли или само да се отбранява? Не беше определил това чак докато настъпи към Онбодзука.
Битката започна почти случайно. И двете войски бяха прекарали сутринта между камъша и тръстиките, хапани от комари и мухи. През цялото време те гледаха свирепо към противниците си и чакаха заповедта на своите предводители. В един миг обаче откъм страната на Хидейоши към брега на реката скочи красив оседлан кон, който навярно искаше да утоли жаждата си.
Петима-шестима войници, сигурно служители на господаря на коня, се спуснаха да го гонят. От отсрещния бряг изневиделица прокънтя изстрел, последван от поредица от залпове.
В отговор войниците на Хидейоши също изпразниха оръжията си, за да помогнат на своите другари, прикрили се сега в тръстиката. Вече нямаше време да се чака заповед.
— Напред!
Нареждането на Хидейоши за обща атака дойде всъщност след като вече и от двете страни бяха стреляли. Разбира се, отрядите на Акечи отвърнаха на раздвижването на противника и сами нагазиха в реката.