Аленото цвете и бялото

Той произнася думите с преувеличена отчетливост, като че ли очаква посетителите да извадят бележници и да започнат да записват. Лейди Бриджлоу върти насам-натам глава и любезно изразява удивлението си; погледът на Софи се стрелка от татко към лейди Бриджлоу и от лейди Бриджлоу към татко, озадачена от необяснимата химическа реакция, която сякаш протича във въздуха между тях.

Късовете сапун, които в представите на Шугър падат напълно оформени от някакъв накрайник или по улей в края на сложен автомат, съществуват само като локвички желирана течност, която блещука в дървените корита. Над ароматната каша се спускат телени мрежи, които я нарязват на правоъгълници, когато се втвърди.

Всяко корито съдържа различна на цвят слуз, която излъчва различен аромат.

— Това, жълтото, ще бъде „Орлови нокти“ — казва Уилям. — Есенцията от билка в него облекчава сърбежа, и търсенето му нарасна пет пъти през изминалата година. — Той потапя пръст в блестящата емулсия. Когато го изважда, по него се очертават два пласта. — Горният пласт се обира — това е алкална основа — по времето на баща ми не я отделяха, но сапун с такова съдържание дразни чувствителната кожа.

Той отива към друго дървено корито, чието съдържание е синкаво, със сладникава миризма.

— А това е „Съвършен аромат Ракъм“ — смес от салвия, лавандула и сандалово дърво. Ето това — той пристъпва към друго корито — е „Вечна младост“. Зеленият цвят се дължи на екстракт от краставица, а лимонът и лайката действат освежаващо и изглаждат кожата на лицето.

После ги повежда към залата за обработка, където стотици готови калъпи сапун лежат във форми от метал и дърво.

— Те престояват тук точно двайсет и един дни, нито ден по-малко — заявява Ракъм, като че ли някой зложелател е заявил току-що обратното.

В помещението за опаковане двайсет момичета с лилави престилки седят край огромна маса — по десет от двете й страни. Мъж с лисича физиономия надзирава работата им, крачейки бавно около масата, пъхнал в джобовете на жилетката пръстите на ръцете си, обрасли в рижи косми. Момичетата се привеждат едновременно напред така, че челата им почти се докосват, докато увиват сапуните в навосъчена хартия. Върху всяко пакетче има отпечатък от гравюра с лика на Уилям Ракъм, както и надпис със ситни букви — негова авторка е Шугър, съчини го една вечер през май, когато двамата с Уилям седяха един до друг в леглото.

— Добро утро, момичета! — казва Уилям и те отговарят в хор:

— Добро утро, господин Ракъм.

— Те често си пеят — смигва Уилям към лейди Бриджлоу и останалите, — но сега се смущават от нас.

Той отива по-близо до масата и се усмихва на лавандуловите момичета.

— Изпейте ни някоя песен, момичета. Ето, дъщеричката ми е дошла да ви види, и една много благородна дама също. Не се срамувайте — ние отиваме към стаята със сандъците и няма да ви гледаме, но много ще се радваме, ако чуваме сладките ви гласчета — и допълва шепнешком, със заговорнически тон: — Постарайте се заради мен — извръщайки многозначително очи към Софи, за да въздейства на майчинските им чувства.