Право на милосърдие

— Както винаги — отбеляза Джордж.

Греъм се извърна да го погледне, в очите му се появи опасен блясък.

— Майната ти! — изръмжа той.

Лелънд нервно почука на масата.

— Моля, моля! Дайте да се държим цивилизовано.

— Няма проблеми — кимна Греъм, но ръцете му трепереха толкова силно, че кафето в чашата му се разплиска. — Знаете ли, скъпи мои роднини, денят ми все пак не беше от най-леките… Ако сте забравили, прекарах го в затвора, обвинен в убийство на родния си баща! После идвам тук с най-добри намерения, но виждам как ме посрещате. Затова ще ви кажа нещо: вървете по дяволите! Не съм длъжен да търпя тъпите ви обиди!

В пристъп на гняв очите му се насълзяваха. Така си беше още от дете. Но сега нямаше намерение да позволи на никого да види това, особено пък на скъпите си роднини. Същевременно не биваше да скочи и да си тръгне, просто за да запази поне част от достойнството си. Вдигна глава към тавана и примигна няколко пъти, за да прогони напиращите в очите му сълзи. В същия момент се обади майка му.

— За бога, деца! — извика тя. — Прекратете това! Греъм, остани на мястото си! Имаш право, ние наистина сме малко изнервени, но това не е без причина, нали?

В стаята се възцари напрегнато мълчание, нарушено няколко секунди по-късно от Лелънд:

— Майка ви има право — каза меко, но настойчиво той. — Отминалата седмица наистина не беше лека… — Хвърли предупредителни погледи към Дебра и Джордж, после се извърна към Греъм: — Никой в нищо не те обвинява… Просто искаме да получим отговори на някои въпроси. Без да те притискаме, без да те въртим на шиш. Но тези въпроси са важни за всички нас.

Греъм придърпа стола си обратно към масата и положи ръце на плота. Преплете пръсти, кокалчетата му побеляха.

— Ще ти кажа нещо, Лелънд — проговори с усилие той. — Тези въпроси изобщо не са важни и не мога да разбера защо Джорджи…

— Не Джорджи, а Джордж — поправи го тежко брат му.

— Да бе, забравих — кимна Греъм. — Та не мога да разбера защо Джордж се е загрижил толкова за някакви си петдесет хиляди долара, от които няма да получи никаква една трета, просто защото татко ги е определил за друг човек…

— Това е един от въпросите, на които искаме да получим отговор — натърти Лелънд. — За кого по-точно ги е определил Сал?

В другия край на масата Джордж повтори жеста на Лелънд отпреди малко и почука по масата:

— Преди всичко искам да заявя, че имам съвсем основателни причини да проявявам загриженост за една сума от около осемнайсет хиляди долара! — обяви той. — Това съвсем не са малко пари!

— Колко печелиш на година, Джордж? — стрелна го Греъм. — Сто и трийсет, сто и петдесет?

— Какво значение има това?