Инсценировка

— Трябвам ли ви за нещо, господа?

Бош и Харик едновременно се извъртяха към нея.

— Не, Тейлър. — Харик и махна с ръка. — Благодаря.

Мичъл си тръгна и когато зави зад ъгъла, помощник-шерифът нареди:

— Постави ръце върху капака на колата.

— Моля?

— Върху капака. И се наведи напред.

— Нямам намерение да правя нищо подобно.

— В затвора ли искаш да влезеш, Бош?

— Можеш да ме задържиш, обаче надали ще остана дълго в ареста. Не съм извършил никакво престъпление.

— Оставям те да избираш. Постави си ръцете върху капака, за да те претърся за оръжие. Иначе отиваш в затвора.

Харик извади от джоба си джиесем и понечи да позвъни.

— Не съм въоръжен — каза Бош, пристъпи напред, постави длани върху предния капак на джипа и се разкрачи.

Харик бързо го обискира и не откри оръжие.

Това развитие на нещата не се харесваше на Хари. Трябваше да промени посоката. Така че попита:

— Какво е станало с часовника й?

Харик замръзна. После хвана Бош над лакътя и го извъртя към себе си.

— Какво каза?

— Часовникът й — спокойно повтори Хари. — Оня, който си й подарил. На „Адемар Пиге“, ако произнасям фирмата вярно. Не е бил на китката й, не се споменава и в рапортите за огледа на местопрестъплението. Не е открит в дома, ателието или колата на Дей’Куан Фостър. Няма го и в кутийката му. Е, какво е станало с него?

Харик отстъпи назад и Бош разпозна в това движение потенциална прелюдия към удар. Приготви се да го посрещне, но помощник-шерифът успя да овладее гнева си.

— Просто се махай — изсумтя Харик. — Не знаеш какви ги приказваш. Махай се оттука!

Бош извади ключовете от джоба си и заобиколи джипа. Когато стигна до предната лява врата, погледна Харик, който не беше помръднал, и заяви:

— Няма значение за кого работя, ако се стремя да открия истината. Ако не го е извършил Фостър, значи е някой друг. И е на свобода. Помисли за това.

— Ти да не си скапаният Батман бе?! — изръмжа Харик. — Не знаеш какви ги приказваш. Часовникът се счупи и беше на ремонт. Той няма нищо общо с това.

— Къде е тогава? Взе ли го от ремонта?

Харик отвори уста да отговори, после я затвори и пак поклати глава.

— Нищо няма да ти кажа.

Огледа се за приближаващи се коли и пресече улицата към дома си.

Бош го проследи с поглед, докато се скри през прохода в живия плет, после се качи в черокито и потегли. Ядосано удари с длан по волана. Вече нямаше да може да разчита на анонимност. Харик не знаеше за кого работи, ала съвсем скоро щеше да научи. Можеше да последва жалба. Така или иначе, Бош трябваше да се подготви за гневния ураган, който щеше да го връхлети.