Студена кръв

- Амин! - отговориха останалите в черквата и се прекръстиха.

- Този тип наистина мрази жените - пошепна Невестулката, докато Захарий слизаше от амвона, но Климент сложи пръст на устните си да мълчи.

Службата продължаваше. Братята се помолиха, изпяха няколко псалма за възхвала на Господ, Пацик ги благослови и всеки тръгна по задачите си.

Докато излизаше с останалите от църквата, писарят се замисли за думите на брат Захарий. Защо монахът беше избрал за тема на проповедта си греховността на жените? Истината беше, че не може с лека ръка, както го беше направил Захарий, да се обвиняват всички жени. В църквата имаше достатъчно светици, които да го опровергаят, а любовта към Божията майка беше нещо, което не можеше просто така да бъде отминато. Дали зад думите на Захарий не се криеше нещо друго? Старият монах беше казал, че в манастира влизат блудници. По-рано утринта брат Еремия твърдеше, че са жертва на женски демон - Сукуб. Това ли беше връзката?

Знаеше ли нещо Захарий? Нещо, за което да предупреждава останалите?

Трябваше да поговори с монаха.

Но преди това искаше да отиде до скриптория. От опита си знаеше, че работещите там знаят всичко, което се случва около тях. Щеше да поговори с преписвачите и миниатюриста. Може би те щяха да му кажат нещо, което да му помогне. Искаше да разгледа и библиотеката на манастира, с която Пацик толкова се гордееше.