Откраднатият сън

— Да, спомням си този разговор. Той веднага каза, че ще опита да се свърже по телефона с Маслеников, а ако не го намери, ще се обади на друг познат лекар — Голубев.

— Валентин Петрович не ви ли каза какъв е бил проблемът на Карташов?

— Каза ми, че приятелката на Карташов била обзета от идеята, че й въздействат по радиото. Не, май че не беше така. Чакайте… А, да! Смятала, че някой й краде съня и го разказва по радиото. Така беше по-точно.

— И какво стана после?

— Валя веднага се обади на Маслеников, уговори се с него. Спомням си също, че Маслеников казал, че през близките два дена щял да бъде много зает, затова можел да приеме познатия на Валя едва в петък.

— В петък значи? Имате ли под ръка календар?

— Ето, моля.

Вдовицата на Косар подаде малко календарче, което извади от бележника, поставен на масата. В календара петнайсети октомври, петък, беше заобиколен с червено кръгче.

— Да си спомняте случайно за кой петък е ставало дума? На петнайсети октомври или за следващия, двайсет и втори?

— По-скоро за петнайсети. Да, точно така. — Тя надникна в календара. — Виждате ли, датата е оградена с молив.

— И какво означава това?

— Това е календарът на Валя, той го използваше постоянно. С един цвят ограждаше рождените дни и важни дати, с друг — посещенията, за които се бе уговорил, и така нататък. А с обикновен молив ограждаше датите, които нямаха отношение лично към него, но трябваше да ги съобщи на някого, както в случая с Карташов. Разбирате ли, Валя вечно се страхуваше да не подведе някого или да не обърка нещо.