Ничия земя [bg]

Отец Руни се замисли, преди да се покашля и да отговори:

— Джаки Пулър беше дълбоко вярваща. Като съпруга на бригаден генерал от нея се очакваше да взема участие в голяма част от дейностите във Форт Монро и тя го правеше. Но усилията, които посвещаваше на църквата, бяха продиктувани единствено от нейната вяра. Не мога да се сетя за нито една по-значима наша инициатива, в която да не се е включила. Не пропускаше неделна литургия и ви водеше двамата с брат ти. От време на време идваше дори с баща ти. По няколко пъти в седмицата се отбиваше, за да се помоли. Редовно се изповядваше…

При тези думи Нокс се размърда неловко на стола си. Дори да забеляза това, отец Руни не каза нито дума.

— Значи тя често се е отбивала в църквата независимо от деня и часа? — попита Пулър.

— Да. Онази вечер обаче не я очаквах. Ако имахме уговорка, щях да съобщя на полицията.

Пулър кимна бавно, докато обмисляше думите му. Знаеше, че най-вероятно е било точно така, но въпреки това трябваше да продължи с въпросите.

— В разговорите ви с нея… струваше ли ви се щастлива? Имаше ли проблеми между нея и баща ми?

Руни вдигна ръка.

— Може вече да не съм действащ свещеник, но ще отнеса в гроба тайната на изповедите на моите енориаши. Не мога да отговоря на подобни въпроси.

— Дори ако се опитваме да разберем какво се е случило с нея? — намеси се Нокс.

— Боя се, че да. Изключенията обезсилват правилото. — Отец Руни погледна към Пулър. — Но мога да споделя част от моите впечатления, без да разкрия нищо от онова, което сме обсъждали с майка ти.

Пулър изправи гръб.

— Всяка информация ще ми бъде от полза.

Отец Руни отпи от лимонадата си и се облегна на стола.

— Смятам, че майка ти разбираше баща ти по-добре от всеки друг човек. Тя разбираше почти нечовешката амбиция, която го ръководеше през всичките тези години.

— Защо смятате така? — попита Пулър.

Старият свещеник се усмихна.

— Без да навлизам в подробности, ще спомена само, че тя често цитираше бащината ти семейна история. Става въпрос за поколението преди него — поясни той и впери в Пулър изпълнен с очакване поглед.

Пулър се замисли за миг.

— Дядо ми също е завършил „Уест Пойнт“. Участвал е във Втората световна война.

— И до какъв чин е стигнал? — попита пасторът.

— Капитан.

— Каква е причината?

— Загинал е на един плаж в Нормандия в деня на десанта, докато е водел взвода си срещу немските укрепления. Бил награден с много ордени и ако не бил загинал, вероятно щял да бъде повишен в чин. Предложили го за Медала на честта, но така и не го получил. Документите потънали някъде в бюрократичната машина.

— На колко години е бил баща ти, когато дядо ти е загинал?

Пулър бързо пресметна наум.

— На осем.

— Искате да кажете — обади се Нокс, — че Пулър-старши се е почувствал изоставен от баща си и цял живот е работил, за да постигне нещо повече от него?