Драконите на изгубената звезда [bg]

— Благодаря ти, че ме доведе — издигна глас тя, за да надвика брулещия вятър и шума от разбиващи се вълни. — Съжалявам за твоята загуба, но не мога да сторя нищо, за да ти помогна. — Жената погледна на север. — Пътят ме зове. Нямам време за губене тук или където и да е на друго място. — Отново се взря в гнома и добави с омекнал глас: — Не бих искала заради мен да останеш съвсем сам. Ако искаш, можеш да дойдеш.

Гатанко погледна първо нея, а после и Неразрушимия, който определено не беше защитил името си. Дори и на него, обикновения пътник, му беше ясно, че поправката ще продължи дълго и ще струва скъпо, а и като се вземеше предвид фактът, че така и не бе разбрал как работи подводната лодка, без съмнение ремонтът щеше да го изправи пред непреодолими технически трудности.

— Пък и — рече си поободрено — съм сигурен, че собственикът я е застраховал и ще бъде напълно компенсиран за понесените щети.

Последното предположение беше доста оптимистично. Някой би добавил и нереалистично, доколкото Гилдията по ЗастраховкиИсковеИзкупуванеПродаванеНаПраваСблъсъциЗлополукиОсакатяванияПожариНаводненияДругиБезСлучаитеКогатоБоговетеИматПръст дори и веднъж в цялото си съществуване не бе изплатила обезщетение по някой иск, въпреки че след края на Войната на Хаоса към нея бяха завалели обвинения и съдебни дела, целящи да я накарат да признае, че БезСлучаитеКогатоБоговетеИматПръст вече не се брои, след като всички знаеха, че боговете отдавна ги няма. Дори и по този начин делата първо трябваше благополучно да преминат през съдебната система на гномите, но беше сигурно, че никое от тях няма да приключи в рамките на естествената продължителност на живота на ищците, а ще бъде предавано от поколение на поколение, додето най-сетне обслужването на съдебните такси не стигне до задънена улица с финансовия крах на цели династии от заинтересовани.

Гатанко имаше съвсем малко лични вещи, които бързо изрови от останките на кораба. Най-ценното — своята карта на Лабиринта — така и не бе успял да вземе със себе си. Беше напълно уверен обаче, че картата ще бъде счетена за Чудото на Всички Чудеса, а следователно и внимателно съхранена на възможно най-сигурното място в Цитаделата на светлината.

Единствената принадлежност, която успя да спаси от кораба, беше един нож, собственост на покойния капитан. Самият нож беше забележителен с това, че към него бяха прикачени всякакви инструменти, вършещи работа почти за всичко. Можеше да отвори бутилка вино, да ти каже в коя посока е север и дори да счупи черупката на стрида. Единственият му недостатък беше, че човек не можеше да отреже нищо с него, тъй като му липсваше острие (на изобретателя очевидно му бе свършило мястото), но това беше дребно неудобство в сравнение с ценната възможност да подстрижеш космите в носа си.