![Хоризонти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/9/horizonti-bg-download.jpg)
Хоризонти [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Споделящият нож #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хоризонти [bg]». Краткое содержание книги:
Забележителният завършек на поредицата „Споделящият нож“ доказва, че за разказваческия талант на Бюджолд жанрът няма значение. Лайбръри Джърнъл
— Ами замърсената ми същност?
— През следващия половин час ни чакат по-важни проблеми.
Даг нави ръкава си, разкопча катарамите и последва лечителя. Познаваше бременната на носилката и роднините, които я носеха със същата бърза крачка като Аркади, защото я бе посещавал всеки ден заедно с наставника си.
Чувстваше се неудобно, защото откакто пристигна, Аркади настояваше да го води на всяко раждане в Ню Мун Кътоф. Като млад патрулен му се бе наложило да изроди дете на Северния път — измъчената, но за щастие опитна майка го напътстваше какво да прави, — така че не изпитваше неудобство, но въпреки това все още се чувстваше като натрапник в шатрите на бъдещите майки. Две от ражданията протекоха напълно нормално и Даг седя кротко, слушаше какви инструкции им дава Аркади и се стараеше да не наднича над рамото му. При третото раждане се налагаше плодът да бъде обърнат в правилно положение, докато е в утробата. Аркади се справи с помощта и на ръцете си, и на същността.
На Даг целият процес се стори безкрайно сложен. „Ти да не би да си въобразяваше, че жените са пълни със слама?“, бе попитал Аркади. След това му обясни, че поне веднъж в годината всички чираци на лечителите в областта се събират, за да наблюдават дисекция, когато някой дари тялото си, и за да запомнят завинаги всяка част от структурата на тялото. Обеща му — по-точно заплаши, — че на всяка цена трябва да присъства на подобна демонстрация. Днес на Даг му предстоеше — може би — да види отвътре тялото, докато е все още живо.
Усложнението при Тауа Килдиър го ужаси. Тайнствената плацента, която хранеше плода, бе запушила изхода на утробата, вместо да е вдигната по-високо, където й е мястото. Родилните болки трябваше да я разкъсат дълго преди бебето да излезе на бял свят и да си поеме въздух; без помощ резултатът щеше да е посиняло дете, а на майката да й изтече кръвта. Предложението беше драстично: да се изреже бебето направо от утробата. В този случай имаше голям шанс детето да бъде спасено, но за майката нямаше голяма надежда — с помощта на същността нямаше да се получи. Едва сега Даг разбра защо по време на упражненията Аркади бе настоявал да се научи да контролира кръвния поток.
Роднините на Тауа, Чала и Аркади помогнаха да прехвърлят бременната жена на високото до кръста легло в светлата стая. Чала вече миеше големия й корем с житна ракия, докато сестра й й сваляше дрехите. Парчето плат между краката й бе подгизнало от кръв.
Жената не носеше споделящ нож. Никой от роднините също не се бе сетил да донесе. Една севернячка щеше да помисли и за това…
— Хайде, Даг — сопна се Аркади, — отвори се. Напълно. — Стисна лявата ръка на Даг и я притегли над долната част на корема на жената.
Стаята се завъртя пред погледа на Даг и той затвори очи, за да се съсредоточи над същността на Тауа и да не вижда бледото й лице и стиснатите зъби. Сестра й държеше побелялата й ръка, а уплашеният съпруг другата; момчето на Чала разтвори внимателно устата й, за да пъхне кожена каишка, която да захапе. Даг бе виждал подобно изражение за последен път, когато един патрулен се промъкваше към злина. Беше се втренчил в очите на смъртта с широко отворени очи.
Гласът на Аркади прозвуча в ухото му:
— Плацентата се е разкъсала прекалено скоро и оттам идва кръвотечението. Пусни навътре проекцията на лявата си ръка. Разпростри се колкото можеш. Натискът да е същият както при кървяща рана, но в този случай ще работиш отвътре навън. Добре…
Даг оформи призрачната си ръка като широка лилия, която притисна утробата на Тауа отвътре. Спусна и дясната проекция от другата страна, за да осигури допълнителен натиск. Кръвоизливът между краката намаля до капки. С крайчеца на окото си Даг забеляза как Чала се навежда, мярна проблясъка на остър нож и как плътта се разтваря. Два разреза, единият на коремната стена, а вторият на самата утроба. Аркади бе от другата й страна и следваше разреза с проекцията на ръцете си, за да ограничи кървенето. Даг съзря малкото хлъзгаво алено телце да се измъква навън, първо краката, след това усети травматизираната му същност, която издаваше, че детето е добре. Други ръце го поеха от Чала. Последва гъргорене и бебето проплака.
— Детето е спасено, сега да спасим и нея — измърмори Аркади.
Болката и страхът на Тауа нахлуха в същността на Даг и той се опита да ги успокои. Спомни си изражението й и си каза, че на всяка цена трябва да издържи. Неведнъж по време на патрул му се бе налагало да лекува рани. Сестрата и съпругът също допринасяха за болката и напрежението, но така поне споделяха част от изпитанието на Тауа. Опитните създатели владееха умението да се заслонят така, че да не усещат чуждата болка, но не можеха да си спестят болката на пациента. Даг се надяваше, че и двамата му наставници внимават да не се оплетат.