Произход [bg]

Баранели беше като машина — водеше си записки в тефтер с подгънати ъгълчета, правеше снимки с висока резолюция и всякакви сложни изчисления, и едновременно с това ентусиазирано разказваше историята на знаците по-добре от всеки професионален гид.

— Не е ли невероятно? — попита той, при това не за първи път. — Оттук знаците и геоглифите изглеждат безполезни, сякаш просто пресичат пампата без никаква мисъл, някои са издълбани сръчно, други — грубо. Каква бъркотия, а? Но ако се доближим — продължи той и кимна на пилота, който започна да се спуска към пустинната равнина, — красотата на замисъла си личи ясно. Виждат се клиновете — каза той и им посочи големите трапецовидни форми, някои от които се простираха на седемстотин и шейсет метра, — пресечени от самите линии, съвършено прави, с дължина до четиринадесет километра и четиристотин и осемдесет метра. Има спирали, триъгълници, кръгове, списъкът е безкраен. Знаете ли колко общо са геометричните фигури?

Лин поклати глава.

— Боя се, че не.

— Някъде около деветстотин. Деветстотин! Можете ли да повярвате? Направо е невероятно. Ами силуетите? — продължи Баранели, потънал в свой собствен свят. — Има около седемдесет биоморфни — животни и растения, включително няколко добре известни примера. Колибрито, чаплата, кондорът, кучето, ръцете, паякът, пеликанът, маймуната — изброяваше той, като подчертаваше всяка дума, посочвайки към съответния геоглиф.

Адамс и Лин осъзнаха, че се взират възхитено в рисунките, скупчени заедно в единия край на просторната равнина, чиято площ според Баранели беше близо петстотин и осемнадесет квадратни километра. Размерът на формите беше смайващ. Адамс прецени, че дължината на пеликана сигурно е почти триста метра.

— А ето го и моят любимец — с усмивка продължи Баранели. — Астронавтът.

Адамс и Лин надникнаха от прозорците на самолета и видяха фигура, издълбана в склона на малък хълм. Слънцето я осветяваше чудесно и те ясно видяха мъж с нещо като шлем, вдигнал ръка за поздрав. Но към кого? Към какво?

— Е? — попита Баранели, явно развълнуван. — Какво ще кажете?

— Определено е интересен — отвърна Лин. — Какво е предназначението му?

Баранели се извърна от прозореца и вдигна вежди.

— А! — възкликна той. — Това е въпросът! За какво служат тези рисунки, която и да е от тях? Какво мислите? — попита професорът, сякаш изпитваше студентите си.

— През годините са възникнали различни теории — започна Лин, — като се започне с тази на Козок, който смята, че това е астрономически календар. Компютърното моделиране обаче доказа, че става дума просто за случайни съвпадения.

— Точно така — съгласи се Баранели и кимна. — Друго?

— Ами, смятам, че основната теория е, че са религиозни пътеки, свързани с култове, посветени на водата или плодородието.