Черната кутия [bg]

Телефонът иззвъня.

- Hi, мистър Баноф! Тук е Мелва Блейн, как сте?

- Нед Банов не си е вкъщи - мрачно казах.

- А кога ще се върне?

- Може би следващата седмица... В командировка е.

- Но ние имахме уговорка! - гласът й нервно отскочи нагоре.

- Наложи му се спешно да замине.

- С кого говоря, excuse те?

- Аз съм брат му.

- О, така ли?! И вие ли живеете в Америка?

- Напоследък да.

- Wonderful! Предполагам, сте информиран за наградата „Баноф“? Тази година се връчва в нашия университет. За нас това е много специален момент, защото баща ви е преподавал тук, преди да почине, както сигурно знаете...

- Преждевременно - изтърсих.

- Моля!?

- Почина преждевременно.

- Да, разбира се, непрежалима загуба за науката. И за колегите му. И за вас, естествено, на първо място! Тъкмо затова толкова държим да присъства някой от преките му наследници. Приемете го като официална покана. Връчването ще се състои в неделя от 11 часа в аулата на университета. Предлагам ви да дойдете в събота. Ще ви резервирам стая в нашия хотел. Ще бъдете наш гост. Е?

Пуснах едно дълго „амииии“, което на английски се превежда, кой знае защо, като „errrr...“.

- Ще ви пратя подробни указания как да стигнете. Няма и два часа от Ню Йорк с автобус или влак. С кола е дори още по-бързо. Можем да покрием и пътните ви разходи... ако се налага.

- Не, не е проблем - чух се да казвам и ми дойде да се удуша заради тъпото ми самолюбие.

- Wonderful! Ще ви чакаме тогава. Нали мога да разчитам на думата ви?

- Окей, окей - измърморих.