![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
Ако се бе надявал, дори и мъничко, да наруши спокойствието й, то се беше излъгал. Тя се усмихна малко снизходително, сякаш горда с женските завоевания на Тадеуш. Каза, че, естествено, това е неудобството на нейната система за наблюдение: щом се стъмнело шпионите й трябвало да се прибират да вечерят с мама и татко. Но тя смятала, че все пак знае доста неща за похожденията на Тадеуш…
… А отговорът на въпроса, който Мендел Визокер сигурно имал наум, бил не. Не била ревнива. Струвало й се съвсем нормално един мъж да има опит, преди да се установи. Според нея мъжете се различавали от жените: „Няма Вас да ви уча, с вашите триста любовници. Ако някоя жена прави като вас ще бъде най-голямата курва в Полша…“
Съвсем не била ревнива.
— Един път дори го видях с едно момиче. Качиха се у нея, близо до площада на Стария пазар. Доста хубаво момиче, но с дебели крака. Зная, че Тадеуш не харесва дебелите крака. Дори се срещнах с момичето, като се престорих на полякиня. Глупавичка е и няма пари. Всъщност Тадеуш бързо я разкара, отегчавала го е, както бях предвидила. Вярно, че не познавам всички жени, които е имал. А сигурно е имал много, какъвто е хубавец. Няма значение. Повече ме тревожи една на име Емилия. Дъщеря е на известен нотариус и е много богата. Не е кой знае колко хубава, но е много богата. Тя също намира, че Тадеуш е красив. И понеже има много пари, а Тадеуш няма, това е тревожно. Той може да приеме да се ожени за нея заради парите й. Тадеуш има само майка си, а тя не е богата — баща му е починал през декември. Той се оставя да бъде оплетен от тази Емилия — както винаги търси по-лесното.
— Но ти ще попречиш това да стане.
— Ще попреча. До края на следването му съм спокойна. Бащата на Емилия се казва Влолстки и няма и да иска да чуе за зет без диплома. Но после… Ето защо самата аз имам нужда от пари, не само заради Тадеуш — но това също е важна причина. Ето защо отворих втория магазин до Арсенала и ще направя толкова други неща.
— Ти ще станеш много богата.
— Да.
Тонът беше безизразен: тя констатираше нещо очевидно. „Като си помисля, каза си Визокер, че е във Варшава от почти година, че за една година сигурно изобщо не е писала на майка си, нито е потърсила брат си Симон — или ако го е видяла, това не е имало значение, и най-вече, че от десет месеца дебне поляка от разстояние…“
— А случаят със смъртта на брат ти Яша?
— Това е минало.
— Може би не и за него. Много е възможно още да изпитва срам, дори след години.
— Ще го накарам срамът да му мине.
— Само дето изобщо не си му се обадила.
— Не бях готова.
— Не си му се обадила, защото си се срамувала от Добе ли?
— Да, донякъде. От Добе и Пинкош Клоц, от улица „Гойна“, от сиренето, от еврейския квартал, от самата мен. И дори от вас. Но сега е свършено. Вече не се срамувам от нищо.
Тя се усмихна и като наведе глава, огледа с голямо задоволство роклята в черно и наситено червено и цялото си останало снаряжение.
— Трябвали са ти нова рокля и обувки — каза Мендел с подигравка и злоба, за които се упрекна. — Трябвали са ти рокля и обувки като на дама полякиня.
Тя го изгледа втренчено.
— Вие явно нищо не разбирате, Мендел Визокер. Трябваше да съм готова вътрешно.
— И кога ще бъдеш?
Тя отново сведе глава за миг, после я вдигна.
— Готова съм.
Пинкош Клоц закара двуколката до западния вход на парка Сакс, в края на дългата алея, която тръгваше от фасадата на двореца Потоцки. През четирите месеца след пристигането на Хана, Пинкош не беше продумал; даже и при първите осемдесет пъти, когато Хана го придружаваше в обиколките му; нито когато тя имаше толкова много нови идеи за качеството на продуктите, които той събираше: според нея отсега нататък те трябваше да бъдат различни от онези, които можеха да се намерят на пазара „Янош“ или където и да е другаде във Варшава — различни и с несравнимо по-високо качество. Мълчал беше и когато чу Добе да му заповядва отсега нататък да зарежда магазина с много неща, не само с млечни продукти, и с деликатеси. Подчини се дори когато му съобщиха, че ще има двама помощници и че ще трябва да снабдява и втори магазин със стоки от Германия, Швейцария и Франция…
Сянка на мъж.
Странна и мълчалива битка бе започнала между него и Хана, чийто залог беше да го измъкне от трийсетлетното му мълчание. До деня, когато тя откри пролуката, прочитайки на висок глас едно стихотворение, което обичаше: сигурна била, че той харесва поезията и дори сам пише… Би й се искало да й прочете нещо свое. Един ден той се реши и ужасно срамежливо й подаде няколко листа, по които всяко квадратно милиметърче бе изписано с мастило. След като ги прочете тя с много такт му заговори за тях, докато вървяха с каруцата към едно стопанство и на Хана й беше необходима наистина цялата й прозорливост, за да разбере, че той несъмнено изпитва най-великото щастие в живота си благодарение на тези похвали.