Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
Чудеше се дали това е само опиум или нещо по-лошо. Но всъщност нямаше значение, резултатът винаги беше един и същ. Следваха часове наред, в които тя се чувстваше сякаш в мъгла, без да може да си даде сметка дали е будна или сънува, нито пък имаше представа за времето.
Но преди два дни нещата се промениха. След като изяде плесенясалия хляб и рядката овесена каша, мъглата не се появи, не настъпи обичайната умора и отпадналост. Скоро след това клатушкането на кораба стана почти незабележимо, явно бяха близо до някакъв бряг.
Тази сутрин двама моряци с безстрастни лица, чиято националност не можеше да се определи, й бяха донесли вода да се изкъпе. След банята и последните следи от черна боя по косата й изчезнаха. После насила я замъкнаха в капитанската каюта.
За първи път от седмици насам Барет излизаше на чист въздух и виждаше слънцето.
Тя погледна с отвращение мъчителя си и презрително сви устни. Поне бе успяла да запази тайната.
Поне засега. Можеше само да се моли дядо й да е стигнал невредим до стария си приятел на остров Мал.
При мисълта за онова, което я очакваше, тя наистина се изплаши. И в момента, както и по време на дългото пътуване, мрачните и ужасни спомени не избледняваха в измъченото й съзнание.
Наложи си да изхвърли черните си мисли. Единственото, което сега имаше значение, беше, че най-после са пристигнали. Ако успееше да, се покачи до високото кръгло прозорче, може би щеше да види дали има кораби наблизо, само на няколко ярда.
Мили Боже, само да можеше…
— Да избягаш? — сякаш отгатнал мисълта й, капитанът подигравателно я изговори на глас. — Имам друга заповед, момиче. Доколкото си спомням, в писмото пише, че трябва да се погрижим добре да научиш задълженията си, както и да си съвсем наясно какво те очаква, ако не ги изпълняваш. — При последните си думи той се приближи до нея. Очите му студено проблеснаха.
Барет плъзна погледа си по надрасканата дървена маса, която беше завинтена към стената, точно под илюминатора. Останалата мебелировка на каютата беше прикрепеното към отсрещната стена сгъваемо легло и огромен моряшки сандък зад вратата.
Тя присви очи. Да, може би щеше да успее, но трябваше да бъде много умна.
Хвърли един поглед през гъстите си кехлибарени ресници.
— Добре, капитане. Какво точно искаш да направя? И те моля, обясни ми по-просто. Аз съм само жена, а ние сме толкова лекомислени.
Морякът се намръщи. Тази коренна промяна в разговора го обърка. Англичанката се държеше враждебно и затворена през последното денонощие, и той не бе очаквал нещо различно.
Тази внезапна проява на покорство ужасно го смути.
— Трябва да изпълниш една малка поръчка, засега това мога да ти кажа. Първо, трябва да облечеш тези дрехи — казвайки това, той отиде до сандъка. След секунда към нея полетя купчина дрехи. Най-напред лек като паяжина набран корсаж от бял лен и чифт копринени чорапи, после копринени жартиери с прасковен цвят и долна фуста от прозрачен муселин.
Тя сбърчи чело, докато разглеждаше скъпите дрехи. Какво беше намислил? Как можеше тази отрепка да си позволи да купува толкова скъпи неща?
Тя несъзнателно се дръпна назад, когато във въздуха прелетя тежък корсет и се бухна в краката й. Мръсникът явно беше помислил за всичко.
Внезапно синьозелените й очи се притвориха. Но не съвсем. Точно толкова, колкото да скрият истинските й намерения. Притисна финия корсаж до гърдите си.
— Колко са красиви, капитане. Но сигурно не са за мен?
Той беше втренчил лаком поглед в украсеното с дантели бельо в ръцете й.
Господи, щеше да й бъде много трудно! Но друг избор нямаше.
— А-а, те са точно за теб. Хайде, облечи ги. — Двусмислена усмивка заигра по тънките му устни. — Веднага.
Кръвта й кипна от бясна ярост. Значи не му стигаше само да й заповядва! Искаше да я гледа, докато…
Но с неимоверно усилие успя да потуши гнева си разбирайки, че животът й зависи от това да запази спокойствие. Бавно се наведе да вземе корсета, който лежеше до прашните й полуботушки. Беше странен корсет различен от всички, които бе видяла и носила досега Когато разгледа квадратното му деколте, дъхът й секна. Украсената с дантели и панделки горна част стигаше едва на четири инча над обръчите, които пристягаха кръста.
Мили Боже, та той по-скоро я разголваше, отколкото да я закрива! Ако си поемеше по-дълбоко въздух, гърдите й просто щяха да изхвръкнат над ръба на корсета!