Вихреният танцьор

— Къде отиваме? — Трябваше да подтичва, за да бъде в крак с него.

— Наблизо.

Той повървя още малко из гората, преди да я притисне о един дънер.

Жилавата кора, която се набиваше в кадифето на роклята й, съблазнителният мирис на земя, на шума и на кожения му жакет…

Пръстите трескаво развързваха връзките на кожените му панталони, докато като пружина напред изскочи възбуденият му ствол.

— Не се съпротивлявай — заповяда и той, когато вдигна роклята и фустата й. — Прави, каквото ти кажа. — Ръцете му обхванаха таза й, повдигнаха го с лекота и преместиха тялото й върху мъжеството му. — Сложи краката си около хълбоците ми.

Краката й послушно се увиха около него.

— Няма да се съпротивлявам… — Тя не успя да продължи мисълта си, когато той с един-единствен див тласък проникна в нея. Главата й падна назад върху жилавата кора на дървото, сломена от неговата страст.

Той изкрещя и спря да се движи в нея. Върху лицето му се отразяваха наслада и облекчение, които изглеждаха почти непоносими.

— Dio! Да… да… — И после пак затласка със сила, която я прониза до края. Раменете й бяха притиснати в дънера на дървото, докато Лион я обладаваше отново и отново.

Неимоверната мощ на глада му би могла да я стъписа, но в случая не бе така. Някак си тя усещаше, че той не иска да й причинява болка и е само в плен на силния си нагон, за който я беше предупреждавал.

— Ела… — мърмореше Лион. — Бързо… ела.

Той искаше не само да му отдаде тялото си, но и да го дари с онази ответна страст, която беше проявила последния път.

Той я хвана между бедрата и ги стисна. Палецът и показалецът му я разтриваха, с един вик тя се изви към него.

— Сега — стенеше той гърлено. — Сега — и проникна дълбоко в нея.

Тя му даде онова, което искаше и което не можеше да му откаже. Прехапа долната си устна, за да не закрещи, когато я обзеха приливите на страстта.

— Така е добре — изрече той, като опря пламтящата си буза о слепоочието й. — Така го исках.

Беше му дарила наслада, беше почти сигурна. Какво щастие, че собствените й усещания насърчаваха и разпалваха неговите.

Той милваше неумело косите й, докато с другата си ръка още я притискаше към себе си, не бързащ да се отдели от нея.

Чак след известно време отстъпи бавно крачка назад и я сложи върху земята.

— Не исках да бъда груб. Ала прекалено дълго чаках — обясни, заеквайки. Сякаш съжаляваше за това половинчато извинение и добави: — Но ти трябва да свикваш с навиците ми — колкото по-рано, толкова по-добре. — Припряно приведе в ред одеждите си, преди да приглади роклята й. — Когато ми трябваш, е наложително да си готова за мен. Твърде често ще се случва да не мога да чакам, докато намерим легло.

— Разбирам.

— Добре. — Той се обърна с гръб към нея. — Освежи се в потока, защото ще продължим ездата. Бих искал да сме в Солинари, преди да падне здрачът.

Лоренцо си почиваше лениво под едно дърво на края на пътя. Усмивка се разля по лицето му, когато ги видя да идват от гората.