Метеоритът [Deception Point - bg]

Сякаш всички едновременно бяха обзети от еуфория и тълпата избухна в спонтанни ръкопляскания. Дори директорът, изглежда, се поддаде на вълнението. Потупваше хората си по гърбовете, поздравяваше ги. Рейчъл изпита неочаквана радост за НАСА. В миналото бяха преживели доста тежки периоди. Положението най-после се променяше. Бяха го заслужили.

Зейналата дупка в леда приличаше на малък плувен басейн насред купола. Водата в дълбоката шестдесет метра шахта известно време се плискаше в ледените стени, после постепенно застина на около метър и двадесет под повърхността на ледника — разликата се дължеше на отнемането на масата на метеорита и свойството на леда да се свива при топене.

Нора Мангър побърза да огради дупката с оранжеви конуси. Въпреки че се виждаше съвсем ясно, някой любопитен можеше да се приближи и случайно да се подхлъзне вътре. Стените на шахтата бяха от плътен лед и човек не можеше да се измъкне навън сам.

Лорънс Екстром се приближи към Нора Мангър и силно й стисна ръката.

— Браво, доктор Мангър.

— Ще очаквам много похвали в писмен вид.

— И ще ги получите. — Директорът се обърна към Рейчъл. Изглеждаше по-доволен, облекчен. — Е, госпожице Секстън, убеди ли се професионалният скептик?

Тя не можа да не се усмихне.

— По-скоро се смая.

— Добре. Тогава елате с мен.

Рейчъл последва Екстром към голяма метална кутия, която приличаше на товарен контейнер. Върху камуфлажната й повърхност бяха написани буквите ПСП.

— Оттук ще се обадите на президента — поясни управителят.

„Подвижен свързочен пункт“ — помисли си Рейчъл. Тези мобилни свързочни центрове масово се използваха в армията, въпреки че човек едва ли можеше да очаква да ги види в мирновременна операция на НАСА. Но пък Лорънс Екстром бе служил в Пентагона и очевидно имаше достъп до такива играчки. От строгите лица на двамата въоръжени охранители Рейчъл разбра, че връзката с външния свят се осъществява само с изричното съгласие на директора.

„Изглежда, че не само аз нямам връзка с мрежата“.

Екстром каза нещо на единия охранител и се върна при нея.

— Успех — пожела и той и си тръгна.

Охранителят почука на вратата и отвътре му отвориха. Появи се техник, който даде знак на Рейчъл да влезе. Тя го последва.

В ПСП бе тъмно и тясно. На синкавата светлина на единствения компютърен монитор се различаваха лавици с телефонно оборудване, радиостанции и сателитни телекомуникационни устройства. Рейчъл веднага беше обзета от клаустрофобия. Цареше студ, като в мазе през зимата.

— Моля, седнете тук, госпожице Секстън. — Той и посочи столче на колела и я разположи пред плоскоекранен монитор. Постави пред нея микрофон и и сложи обемисти слушалки на ушите. После въведе дълги пароли на клавиатурата на друго устройство. На екрана пред Рейчъл се появи брояч.