Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Но нямаше нищо страшно, защото тя вече имаше план.
И, първо, трябваше да се справи с тази кучка Зу-зу.
Какво ли би правила без скъпата Замбо, която правеше живота по-интересен? Слава богу, че се е спасила от екзекуция.
Пикантните подправки са много важно нещо за живота на всеки човек.
А особено ако той би могъл да ги използва, за да придаде вкус на един току-що родил се брак.
— Беше точно пред очите ми! Огромен, извисяваше се цялата си мощ!
Всички в стаята ахнаха удивено.
Всички освен Джон, който измърмори под носа си нещо, не за ушите на дамата.
Хлое, седнала до него на канапето, здравата го сръга в ребрата с лакът. При което Джон послушно се престори, че също ахва от удивление.
Графиня Замбо се наду и прие ахканията като нещо, което й се полага по право.
Бабата на Хлое първа успя да проговори.
— Мъжът, който те е спасил? — попита тя невярващо, малко учудена от описанието.
— Non! — Зу-зу се намръщи. — Говоря за онзи уред, за гилотината.
— Ооо — издумаха всички, малко разочаровани от обрата на разказа.
— А как бяхте спасена, графиньо? — поинтересува се Хлое.
— Да, кажете ни наистина, Зу-зу! — Пърси се наведе напред в стола си, жадно наострил слух за историята. Джон въобще не се изненада от поведението му, бе съвсем наясно, че това ще му даде храна за още повече бъбрене.
— Bien, намирах се на Place de Greve. Един войник тъкмо ме извличаше от каретата, когато вдигнах очи и пред погледа ми се разкри самото въплъщение на непоколебимата решителност и безмилостната точност.
— Гилотината — съгласи се бабата на Хлое.
— Non! Човекът, който ме спаси — Зу-зу отправи хитър поглед към отколешната си приятелка и съперница. — Той бе нещо невероятно, Симон, жалко, че не можеше да го видиш!
Тя завъртя очи.
— Oui, следващия път самата аз ще застана пред гилотината, за да имам шанс да зърна този рядък екземпляр!
Джон изсумтя.
— Той Черната роза ли беше? — Пърси бе направо прехласнат от разказа.
— Разбира се! Та кой друг би спасил мен, графиня Замбо?
По-невзрачен спасител въобще не би бил достоен за подобна работа. Тази жена бе направо невъзможна. Нищо чудно, че селяните вдигат революция. Ужасно отегчен, Джон затвори очи и подпря глава на облегалката на канапето.
— Как изглеждаше той? — поиска да узнае Хлое.
Джон отвори едното си око.
— Защо те интересува? — в гласа му прозвучаха съвсем леки нотки на раздразнение.
Хлое тържествуваше. И съвсем невинно отговори:
— Всеки би искал да знае това, Джон. Та нали целият град говори само за него!
— О, той е направо невероятен! — драматично въздъхна Зу-зу.
— Наистина ли? — Хлое очакваше и още разяснения, като тайничко наблюдаваше Джон. Виконтът вече видимо започваше да се мръщи, което бе наистина окуражителен знак.
— Чувал съм, че той винаги се появявал дегизиран, графиньо. Как сте успели да разберете как изглежда? — Пърси бе доста заинтригуван, сякаш тънкостите в маскировката представляваха особен интерес за него.
— Е, пред другите се появяваше маскиран, но за мен той винаги играеше самия себе си! По време на дългото пътуване насам доста се сближихме.
— По целия път през Ламанша — саркастично отбеляза Джон, като същевременно се усмихна на графинята. Но сарказмът му, придружен от тази леко ленива мъжка усмивка, просто прелетя покрай ушите й.
— Но как изглежда той в действителност? — повтори Хлое въпроса си.
— Много е красив! Висок, с кафява коса и тъмни очи. Невероятно очарователен и безкрайно изискан в будоара.
— Наистина ли? — замислено отвърна Хлое.
Само че замисленото й изражение ни най-малко не хареса на Джон, който здраво хвана ръката й.
— Вече имаш човек на разположение точно в този аспект, папагалче. Мястото е вече заето.
— Само засега, Джон — прошепна в отговор тя, като умишлено се опита да го раздразни.
Нефритенозелените очи се присвиха.
Зу-зу помаха с ветрилото си във въздуха.
— Де да можехте да видите прелестните му червени коси под лунната светлина! Беше направо…
— Но нали току-що каза, че косата му е кафява. Зу-зу? — самодоволно и припомни графиня Фонболар.
Зу-зу се поколеба.
— Така ли казах? О, разбира се, имала съм предвид червеникаво-кафява.
— Разбира се.
Само дето всички разбраха, че Зу-зу въобще не е видяла истинския човек. А дали е била с него, бе съвсем друг въпрос. Графиня Замбо бе зашеметяваща жена и въпреки че бе нетърпимо властна натура, нейните подвизи в будоара бяха всеизвестен факт.