Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Главното осветление в пасажерското отделение, намалено за прожекцията на филма, не е светвано отново. Пасажерите, преяли и в много случаи препили, тежко спят. Те се въртят и свличат от седалките, напразно опитвайки се да заемат хоризонтално положение, главите са клюмнали на раменете като че ли са удушени, устата им зяпат в глуповати усмивки или грозни гримаси. Няколкото пътника, неспособни да заспят, слушат музика на запис със стереослушалки или четат на слабата светлина от миниатюрни прожекторни лампи, изкусно вградени за целта в тавана, дебели книги с меки корици и пъстри обложки за секс и приключения от Джаклин Сюзън, Харълд Робинс или Джак Хигинс, купени от книжните щандове на летището. Само една дама държи в скута си книга с твърда подвързия и си води бележки, докато чете. Тя седи изправена, бодра, на мястото до прозореца, 16-ти ред, дипломатическа класа. Лицето й е в сянка, но изглежда красиво, с аристократичен профил, като лице от стар медальон, с високи благородни вежди, високомерен римски нос и решителна уста и брадичка. В петното светлина, обливаща скута й, една фина ръка с маникюр насочва тънък автоматичен молив със златно покритие през печатните редове, спирайки отвреме навреме, за да подчертае някое изречение или отбележи нещо в полето. Ноктите на дългите пръсти с форма на копие са лакирани с керемиден цвят. Ръката, тясна, дълга и бяла, изглежда натежала от трите антични пръстена с инкрустирани рубини, сапфири и смарагди. На китката има дебела златна гривна, а от ръкава на кафяво кадифено сако се подава крайчеца на кремав копринен маншет. Краката на тази читателка са обути в широко скроени голф-панталони от същата мека материя, достигащи точно до под коляното. Прасците й са в плътен кремав клин, а ходилата — в пантофки от ярешка кожа, които са заменили, за времето на полета, чифт модерни ботушки с висок ток, изработени от кремава кожа с гравирано върху подметката име на известен милански майстор на обувки по поръчка. Лакираните нокти проблясват в лъча на лампата за четене при прошумоляването на всяка отгърната страница, която тя внимателно притиска и приглажда, а тънкият златен молив продължава пътя си по страницата. Отгоре е написано: „Идеология и държавен идеологически апарат“, а заглавието на гърба е: „Ленин и философията и други есета“, английски превод на книга от френския политически философ Луи Алтюсе. Забележките в полето са на италиански. Фулвия Моргана, професор по културология към университета в Падуа, работи. Тя не може да спи в самолет и не обича да си губи времето.
В същия самолет, на около 40 м зад Фулвия Моргана, Хауърд Рингбаум се опитва да убеди съпругата си Телма да правят секс тук и сега, на задната редица в икономичната класа. Обстоятелствата са идеални, изтъква той с припряно шептене: светлината е слаба, всички наоколо спят и от двете им страни местата са празни. Ако вдигнат облегалките за ръце, разделящи тези четири места, би се образувало достатъчно място да се опънат хоризонтално и да се изчукат.
— Шшт! Някой ще те чуе — казва Телма, която още не осъзнава, че съпругът й е напълно сериозен.
Хауърд натиска бутона за повикване и когато една стюардеса се появява, помолва за две одеяла и две възглавници. Никой, уверява той Телма, няма да разбере какво правят те под одеялата.
— Всичко, което аз смятам да правя под моето, е да спя — казва Телма. — Веднага щом довърша тази глава.
Тя чете един роман, озаглавен „Опитай по-настойчиво“ от британския автор Роналд Фробишер. Прозява се и отгръща страница. Книгата е възскучна. Преди години я беше купила при предишното им посещение в Англия. Тогава си я занесе в Канада неотворена, пакетира я отново, когато се върнаха в Щатите; после, като търсеше нещо за четене в самолета, я свали от един висок рафт и издуха прахта от нея, като си мислеше, че това ще бъде добър начин да се пренастрои към английския говор и маниери. Но действието на романа се развива в индустриалния район на Средна Англия и диалогът е задръстен с жаргон, какъвто те едва ли ще чуят в околностите на Блумзбъри. Хауърд е получил стипендия от Националната фондация за таланти в областта на хуманитарните науки, за да работи шест месеца в Британския музей. Уредили са малък апартамент под наем над един магазин, съвсем близо до „Ръсъл Скуеър“. Телма възнамерява да се запише в някой от многото изумително евтини образователни курсове за възрастни, каквито там в Англия има за всичко: от чужди езици до подреждане на цветя, и този път наистина да обиколи всички музеи и галерии в столицата.