Милост
- Автор: Дивер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милост». Краткое содержание книги:
Майкъл е избягал затворник, осъден за убийство след показанията на Лиз Ачисън.
Четирима разгневени мъже са по петите му.
Най-яростни в преследването са психотерапевтът на Хрубек, изплашен, че тайните му ще излязат наяве, и съпругът на Лиз, който иска да убие престъпника, преди той да открие жена му.
Ала Майкъл познава Лиз по-добре от самата нея и съзнанието му е обсебено от чудовищна тайна, която ще съсипе живота на много хора…
В една безсънна, напрегната, ужасяваща нощ някой трябва да залови злодея…
С МИЛОСТ Джефри Дивър отново ни изненадва с уникалния си талант да създаде оригинален сюжет, психологически детайл при изграждане на образите и безпощадно напрежение.
— Никак не е смешно. Не ми пука какви сте. Тя искаше да го направим. Хвана ме на онова капанче на пътя. Идеята беше нейна.
Жената ставаше все по-спокойна, колкото повече дрехи обличаше.
— Моя ли била идеята? Благодаря, че ме представи за толкова евтина.
— Не съм искал…
— Това си е ваша работа — прекъсна ги Фенъл. — Нашата е, че през последните шестнайсет километра сте возили стопаджия, който е обявен за издирване.
Хек също си даде сметка, че сигурно точно така е станало, и се ядоса, че не се е досетил по-рано. Хрубек се беше возил на стъпенката отзад на камиона или върху ремаркето. Ето защо миризмата бе останала толкова слаба и не излизаше извън шосето.
— Господи, онзи пич от паркинга на Уотъртаун ли? Едрият? О, всемогъщи Боже!
— Ти ли си онзи шофьор? — изненада се Хек. — Този, когото е питал за Бостън?
— Мамка му, може още да е в ремаркето! Хлапето обаче вече беше проверил.
— Няма го. И е заключено с катинар. Сигурно е избягал през полето, след като сте спрели.
— О, Господи! — прошепна със страхопочитание шофьорът. — Той е убиец, нали? О, Господи, Господи…
Жената пак заплака:
— Това е за последен път, кълна се. Никога повече няма да го правя.
Фенъл попита от колко време са тук.
— От петнайсет минути, предполагам.
— Да сте чули нещо между любовните си стенания?
— Нищо, нищичко — отвърна с готовност шофьорът.
— И аз не съм чула нищо — добави жената, подсмърчайки, — а и вашето… вашето поведение никак не ми харесва.
— Ммм — измуча в отговор Фенъл, сетне се обърна към мъжа, който вече закопчаваше ризата си: — Сега ви съветвам да се качите на камиона си, да откарате дамата у дома и да си хващате пътя.
— Да я карам у дома ли? Забрави.
— Задник! — тросна се тя. — Ще ме закараш.
— Мисля, че се налага да го направиш, синко — посъветва го Хек.
— Добре де. Ако не живее много далеч. Карам авточасти за Бангор и…
— Задник.
Фенъл беше проверил храстите около полуремаркето.
— Нито следа от него — извика.
— Е, при шума, който вдигаха тия двамата, и аз щях да избягам — подсмихна се Хек. — Хайде да тръгваме. Не може да се е отдалечил на повече от километър. Сигурно…
— Ъ, Трентън, мисля, че имаме проблем — прекъсна го Хлапето.
Хек вдигна поглед — младият полицай сочеше малка табела, която при идването си бяха подминали, без да я забележат. Беше със задната страна към Хек и Фенъл. Те я заобиколиха, за да я прочетат:
Хек погледна красиво изписаните зелени букви и се почуди на кого му е хрумнало да хаби такъв изящен надпис за този прашен черен път в страната на луди, тираджии женкари и разгонени келнерки. Той въздъхна и погледна Фенъл.
— Съжалявам, Трентън.
— Хайде, Чарли.
— Тук нямаме правомощия.
— Хайде бе, сигурно е на не повече от километър! Може да е на двеста метра от нас. По дяволите, може да ни наблюдава от някое дърво.
— Законът си е закон, Трентън. Трябва да предупредим масачузетската полиция.
— Аз викам просто да идем и да го хванем.
— Нямаме право да пресичаме границата на щата.
— Ще се оправдаем, че сме били увлечени в преследването.
— Няма да стане. Той не е престъпник. Адлър каза, че не е убил оня в моргата. Било е самоубийство.
— Хайде, Чарли.
— Ако не е толкова луд, колкото го изкарват, а по всичко личи, че не е, и го хванем на територията на Масачузетс, може да ни съди за незаконно нападение и отвличане. И има всички шансове да спечели.
— Не и ако си опечем добре работата.
— Искаш да кажеш — да излъжем.
Хек замълча за момент, сетне каза:
— Ние само ще го върнем. Проста работа.
— Трентън, ти фалшифицирал ли си доклад?
— Не.
— Изправяли ли са те в съда?
— Знаеш, че не са.
— Добре, ти вече не носиш значка и аз знам, че се чувстваш съвсем различно от нас, които носим, фактите обаче са, че нямаме право да пресичаме границата на щата.
Въпреки гнева си Хек разбра едно нещо — че Чарли Фенъл и Хлапето в момента просто си вършат работата. О, те бяха готови да дадат всичко от себе си в преследването на Хрубек, да се скъсат от извънредни часове и да рискуват живота си. Ала само с една цел: да си Свършат работата.
Излизането извън юрисдикцията на щата не влизаше в задълженията им.
— Съжалявам, Трентън.
— Никой ли не е уведомил масачузетската полиция? — попита Хек. — Докато пристигнат тук, ще им е нужен поне половин час. Може би и повече. Ако той се качи на друга кола, ще е офейкал много преди да се появят.
— Ами… значи това ще стане — отвърна Фенъл. — Така стоят нещата… Знам какво означават тези пари за теб.
Хек остана с ръце на кръста, загледан в знака. Сетне бавно кимна: