Твоята магия
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята магия». Краткое содержание книги:
Това също нямаше нищо общо с предишното неподвижно докосване. Този път пръстите му се движеха трескаво, притискаха, мачкаха, и гърдите й сякаш оживяха, набъбнаха, втвърдиха се… и усещането бе просто… Ейми никога не беше имала съмнения, че да се люби с този мъж ще бъде нещо великолепно, но действителността надминаваше и най-смелите й очаквания. А това бе едва началото; самата мисъл, че най-хубавото предстоеше тепърва, увеличаваше нейната възбуда.
Не беше за вярване, че той бе в състояние да се съпротивлява срещу нещо тъй прекрасно, след като, за разлика от нея, знаеше точно какво представлява. Но сега Уорън не се съпротивляваше. Бе дал воля на страстта си и Ейми е готовност му отвръщаше със същото.
Той се изтърколи, така че да остане под нея и да обхване хълбоците й. Сграбчи ги с две ръце, за да може да контролира нейните движения, притисна я към коравата издутина между краката си и започна да полюшва тялото й в бавни вълнообразни тласъци, срещу които нейната тънка лятна нощница не представляваше никаква преграда.
Тези движения докараха Ейми до полуда. Ръцете й потънаха в дългата му руса коса. Целуваше и хапеше лицето му, шията му, ухото му, докато той продължаваше да я притиска и оттласква от себе си. И при всеки нов допир лумваше пожар, какъвто тя не бе предполагала, че е възможно да съществува.
Намираха се насред черния път. Можеше да бъдат премазани, ако някой се появеше в този момент без да го чуят, а това бе реална опасност, като се има предвид, че Ейми беше напълно погълната от Уорън. Но на нея й бе все едно; нещо повече — беше готова да заложи и последния си петак, че на него също.
За нещастие, наистина се появи една карета и те наистина не я чуха, дори когато вече бе съвсем до тях. Слава богу, кочияшът забеляза тъмното петно на пътя и спря. В каретата се возеше известна достопочтена матрона от лондонското висше общество. Тя провря глава през прозореца, за да разбере какво става, но поради малкия ъгъл не успя да види как Ейми и Уорън скочиха на крака в мига, в който силното покашляне на кочияша най-сетне привлече вниманието им.
Но тя искаше да узнае всичко.
— Е, какво има, Джон? Ако ми кажеш, че е някой от онези досадни разбойници, ще те уволня още на сутринта.
Веселието, обзело Джон при вида на двамата откачени любовници, изведнъж се стопи, и то не заради заплахата на дамата; тя го заплашваше с уволнение поне веднъж седмично, а той продължаваше да работи при нея вече двадесет години. Но споменаването на думата „разбойници“ го накара да се замисли дали това не е било номер, за да го принудят да спре.
Той извика предпазливо:
— Не зная точно какъв е проблемът, лейди Бийчъм.
Ейми изпъшка, когато чу името на дамата. Абигейл Бийчъм беше вдовстваща графиня и свадлива старица, чието единствено занимание, изглежда бе да изравя всякакви клюки и да ги разпространява. Бяха попаднали на възможно най-неподходящия човек и ако възрастната дама я разпознаеше, Ейми със сигурност можеше веднага да започне да си стяга багажа направо за Китай. Необходимо бе да избяга и да се скрие в храстите. Не бе необходимо вместо това да чува гласа на Уорън, доволен, че е намерил спасение в лицето на лейди Бийчъм и нейната карета.
— Спокойно, добри ми човече — обърна се той към кочияша Джон. — Ние самите току-що бяхме ограбени…
— Какво? Какво? — извика Абигейл. — Ела насам, за да мога да те виждам.
Уорън понечи да се подчини, но Ейми го дръпна обратно и гневно изсъска:
— Тя ще ме познае веднага! Ако не знаеш какво точно означава това, припомни си само, че принудителните бракове са на голяма почит и в твоето, и в моето семейство.
— Глупости — изсумтя той, очевидно безразличен спрямо тази опасност. — Просто не си сваляй качулката.
Ейми не можеше да повярва. Проклетникът явно изобщо не осъзнаваше сериозността на това нововъзникнало и изключително пагубно положение. Нещо повече, той на практика я довлече точно в светлия кръг, очертан от фенера на каретата, под острия поглед на Абигейл Бийчъм.
— Кого криеш там, млади момко? — полюбопитства Абигейл.
Уорън се извърна и видя, че Ейми наистина се крие точно зад него, почти притиснала лице в гърба му.
Все още обзет и от сексуална възбуда, и от гняв към Ейми, и от желание да й отмъсти, той отвърна простичко:
— Моята любовница.
— Хм, в прекалено хубави дрехи я обличаш — недоверчиво отбеляза Абигейл.
— Един мъж си харчи парите както намери за добре — каза Уорън с дръзка усмивка.