![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
Нещастниците свиха ръце и се затичаха.
И така се продължи. Оказа се, че Руиз храни неприязън към християните, евреите, мюсюлманите и атеистите, правителствените служители, лекарите, правистите, учителите, бачкаторите, притежателите на домашни любимци и на оръжие, любителите на спортни състезания, а също и на — колкото и да ви се стори странно — танцьорите на степ. На групи, по двойки и поединично, новобранците се отправяха на бегом към хоризонта.
Накрая осъзнах, че Руиз е втренчил поглед в мен. Стараех се да не помръдвам.
— Проклет да съм — рече той. — Една лайняна глава остана!
— Тъй вярно, главен сержант! — изревах, колкото имам сили.
— Трудно ми е да повярвам, че не принадлежиш към нито една от изброените досега категории! — Руиз продължи да ме разглежда навъсено. — Но си мисля, че е защото се опитваш да се измъкнеш от приятната сутрешна разходка до кулата.
— Съвсем не, главен сержант! — креснах.
— Не мога да повярвам, че в теб няма нищо, което да ме отвращава — продължи Руиз. — Откъде си?
— От Охайо, главен сержант!
Руиз се намръщи. Очевидно нямаше за какво да се хване. Безмерното безличие на Охайо най-после бе заработило в моя полза.
— С какво си изкарваше прехраната, редник?
— Работех на свободна практика, главен сержант.
— Като какъв?
— Като писател, главен сержант!
На лицето на Руиз отново грейна познатата хищна усмивка. Явно имаше какво да каже за тези, които се изхранват със словоплетство.
— Кажи ми, че си писал проза, новобранец — рече той. — Защото на вас, романистите, умирам да ви троша гръбнаците.
— Съвсем не, главен сержант!
— Божичко, човече! Какво си дращил тогава?
— Рекламни брошури, главен сержант!
— Рекламни брошури!? Що за тъпотии си рекламирал?
— Най-известната ми реклама е за „Уми-гуми“, главен сержант! — „Уми-гуми“ бе популярното название на фирма „Нирвана“, занимаваща се с производство на гуми за различни превозни средства. Аз бях разработил рекламната стратегия и основните лозунги, останалото бе работа на художника. Появата на „Уми-гуми“ съвпадна с възраждането на мотоциклетите, чиято мода се задържа няколко години, напълно достатъчно за „Нирвана“ да забогатее и дори да започне производство и продажба на плюшени играчки, фланелки и слънчеви очила. Подготвяше се и специално детско шоу, но не излезе нищо. Може да ви се стори глупаво, но благодарение на „Уми-гуми“ не можех да се отърва от клиенти. Може би късметът бе на моя страна. Поне до този момент.
Руиз внезапно подскочи към мен и забоде нос в лицето ми.
— Ти ли си измислил рекламата за „Уми-гуми“, редник? — изрева той.
— Тъй вярно, главен сержант! — отвърнах; изпитвах перверзно удоволствие от това, че мога да му крещя в лицето, без да бъда обвинен в неуважение.
Руиз постоя така няколко секунди, изучаваше порите на кожата ми. Устата му бе разтворена в хищна гримаса. После той бавно отстъпи назад и започна да си разкопчава ризата. Продължавах да стоя мирно, но почувствах, че ме изпълва неописуем страх. Руиз си свали ризата, обърна дясното си рамо към мен и отново ме доближи.
— Редник, кажи ми какво виждаш на рамото ми!
Погледнах надолу и изведнъж си помислих: „Невъзможно, мамка му!“
— Това е татуировка на „Уми-гуми“, главен сержант!
— Не знаеш колко си прав — изсумтя Руиз. — Сега ще ти разкажа една история, новобранец. На Земята бях женен за зла и отмъстителна жена. Истинска пепелянка, казвам ти. Така ме бе обвързала към себе си, че макар да смятах всеки прекаран с нея миг за бавна смърт, когато тя поиска развод, нещо ме преряза. Толкова бях потиснат, че излязох на близката автобусна спирка с намерението да се хвърля под следващия рейс. И тогава вдигнах глава и зърнах рекламата на „Уми-гуми“. Сещаш ли се какво пише на нея?
— „Понякога е най-добре да хванеш пътя“, главен сержант! — Рекламна фраза, която бях измислил за не повече от петнайсетина секунди. Какъв свят, а?
— Именно. Та докато гледах тази реклама, получих прозрение — изведнъж осъзнах, че това, което трябва да направя, е да хвана шибания път. Разведох се с онзи зъл дух, жена ми, изпях една благодарствена песен, събрах си багажа и духнах! От онзи благословен ден „Уми-гуми“ е моята пътеводна звезда, символ на желанието ми за лична свобода и изява. Този надпис ми спаси живота, новобранец, и аз съм му вечно благодарен.