Мечът на зората
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на зората». Краткое содержание книги:
— Трябва да спим на смени — прошепна той на д’Аверк, докато поглъщаха вонящата каша. — Първо ти, после аз.
Д’Аверк кимна и само след миг вече спеше, отпуснат на веслото.
Нощта беше хладна, но Хоукмун с мъка се сдържаше да не заспи като приятеля си. Чу смяната на първата стража, после и на втората. Едва тогава сръга с облекчение д’Аверк, но трябваше да положи доста усилия, за да го събуди.
Най-сетне Д’Аверк изсумтя нещо неразбрано и Хоукмун позволи на дрямката да го обори. Последното, което си спомни, бяха думите на д’Аверк. Наистина, ако имаха късмет, съвсем скоро щяха да са свободни. Сетне идваше най-трудната част — да напуснат незабелязано кораба.
Когато се събуди, почувства странна олекналост в тялото и мускулите и осъзна обнадежден, че ръцете му вече не са привързани към веслото. Д’Аверк беше поработил през нощта. Зазоряваше се.
Той се извърна към французина, който му намигна ухилен.
— Готов ли си?… — прошепна д’Аверк.
— Да… — кимна Хоукмун и погледна завистливо към ножа в ръката на д’Аверк.
— Ех, да имах оръжие — рече Хоукмун. — Щях да науча на уважение този Ганак…
— Сега не е време за това — пресече ентусиазма му д’Аверк. — Трябва да се измъкнем колкото се може по-незабелязано.
Изправиха се предпазливо и надникнаха на горната палуба. В далечния край се виждаше вахтеният, а в сянката на пристройката господарят Валжон продължаваше да се излежава в хамака, обърнал бледото си лице към тъмната завеса на реката.
Морякът на вахта беше с гръб към тях, а Валжон, изглежда, не ги бе забелязал. Двамата приятели запълзяха по палубата към близкия борд.
Ала в същия миг Валжон ненадейно завъртя глава и в нощта се разнесе гробовният му глас:
— Кой е там? Ах, двама роби, които се опитват да избягат!
Хоукмун потрепери. Пиратският водач, изглежда, беше надарен със свръхестествен инстинкт, защото видимостта бе минимална, а и те се придвижваха съвсем безшумно. Ниският басов глас на пирата беше отекнал до най-далечните кътчета на кораба. Вахтеният подскочи и нададе тревожен вик. Бледото лице на господаря Валжон бе обърнато точно към мястото, където се спотайваха двамата приятели.
От трюма изскочиха неколцина моряци и преградиха пътя им към реката. Д’Аверк и Хоукмун смениха посоката и побягнаха към кърмата, където бе закачен хамакът на Валжон. Един от моряците пресече пътя на Хоукмун и замахна със закривената си сабя. Дориан се преви, сграбчи мъжа през кръста и го повали на палубата. Удари го с коляно в гърдите, изтръгна сабята от ръката му, надигна се и погледна Валжон.
Пиратският водач, изглежда, нехаеше за близката опасност, а продължаваше да разглежда Хоукмун с призрачносветлите си очи.
— Ти си глупак — произнесе бавно той. — Не знаеш ли, че аз съм господарят Валжон?
— А аз съм Дориан Хоукмун, дукът на Кьолн! Аз съм човекът, който надви мощта на Тъмните господари от Гранбретан, въпреки опитите им да ме покорят с магия, за което свидетелства перлата в черепа ми! Защо да се боя от един пират, пък бил той и господарят Валжон?
— Страхувай се тогава от друго — рече Валжон и посочи с пръст зад гърба на Хоукмун.
Дориан се завъртя, за да открие, че двамата с д’Аверк са заобиколени от пирати. Французинът беше въоръжен само с нож.
Хоукмун му подхвърли сабята.
— Задръж ги, д’Аверк. Аз ще се заема с техния водач! — При тези думи той скочи върху пристройката, прекрачи парапета и се приближи към изненадания Валжон.
Хоукмун разпери ръце, готов за схватка.
Изпод широката си наметка Валжон извади дълъг кортик, почти сабя, и го насочи към Хоукмун, но не предприе никакви опити за атака, а отстъпи назад.
— Роб — прошепна злобно той. — Ти си роб.
— Не съм роб, както скоро ще разбереш! — Хоукмун се хвърли под острието и се опита да стисне в желязна хватка пиратския водач. Валжон отстъпи чевръсто назад, като продължаваше да се прикрива зад кортика.
По всичко изглеждаше, че беше предвидил неочаквания ход на Хоукмун и имаше богат опит в подобни ситуации. Държеше се като човек, събуден от сън, и гледаше Хоукмун, сякаш бе някакво странно видение.
Хоукмун се хвърли отново, като се стараеше да избягва оръжието. Валжон ловко отстъпи.
Опрял гръб в надстройката, д’Аверк едва удържаше напора на останалите пирати.
— Хоукмун, прави каквото смяташ да правиш, но само побързай! — извика той. — Още малко и ще ме нанижат на шиш като наденица!
Хоукмун нанесе рязък удар, усети как пестникът му се стоварва върху покритото със суха кожа лице на Валжон, главата на пирата отскочи назад, а кортикът издрънча на пода. Хоукмун го вдигна, премери на ръка балансировката и остана повече от удовлетворен, сетне метна тялото на пирата на рамо и опря острието в корема му.