Катедралата
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Йоцова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катедралата». Краткое содержание книги:
Член на терористична организация е замислил брилянтен акт — превземането на катедралата „Свети Патрик“. В храма полицията се изправя пред отлично организирана смъртоносна зона, заложниците — пред смъртта, а терористите — как да постигнат своите искания в един дуел на нерви, достойнство и предателство…
— Ще ми се да бяхме окупирали и външните сгради. Хики се ухили:
— Следващия път.
Флин също му отвърна с усмивка. Старецът си беше останал загадка, която се люшкаше на неравномерни интервали между клоунско и воински решително държане. Флин отново насочи вниманието си към плановете. Върхът на кръста представляваше заоблена конструкция, наречена апсида. В апсидата се намираше страничният олтар на Дева Мария, тихо, спокойно място с дълги и тесни прозорци от рисувано стъкло.
— Страничният олтар на Дева Мария няма връзка с външната страна, затова там реших да не поставям пост. Не мога да отделя човек и за там.
Хики се надвеси над плановете:
— Ще я проверя за скрити коридори. Църковната архитектура, Брайън, не би била църковна архитектура, ако няма дрънчащи на кухо стени и замаскирани врати. Места, откъдето да излита Светият Дух. Места, откъдето свещениците тайничко наблюдават някой човек и му изкарват акъла, като прошепват името му.
— Чувал ли си за абатство Уайтхорн близо до Белфаст?
— Прекарах веднъж там една нощ. Нещо там да не би да ти е изкарало акъла? — засмя се Хики.
За пореден път Флин огледа катедралата и съсредоточи вниманието си върху издигнатото място от черен и бял мрамор, наречено светилището на олтара. В средата на светилището се намираше олтарът, издигнат още по-високо върху широка мраморна основа. Студенината на мрамора и бронза бе смекчена от огромни букети свежи зелени карамфили, които според Флин трябваше да символизират зелената земя на Ирландия, която нямаше да изглежда или мирише толкова хубаво, ако я поставеха на жертвеника. От двете страни на олтара имаше редици от дървени скамейки, отредени за духовните лица. На редицата отдясно седяха Морийн, Бакстър и отец Мърфи. Всички изглеждаха напълно неподвижни от това разстояние. Флин отново сложи бинокъла пред очите си и съсредоточи поглед върху Морийн. Тя изобщо не изглеждаше изплашена и това му допадна. Забеляза, че устните й се движат, а лицето й беше обърнато напред. Дали шепнеше молитва? Не, не и Морийн. Устните на Бакстър също започнаха да се движат. И тези на отец Мърфи.
— Кроят тайни планове срещу нас, Джон. — Това е хубаво — отговори Хики. — Ще ни развличат. Флин отмести бинокъла наляво. Точно срещу заложниците от другата страна на черно-белия мраморен под се намираше кардиналът. Седеше напълно неподвижен на издигнатия си трон, покрит с червено кадифе.
— Не могат да намерят убежище дори в светилището — коментира тихо Флин.
Лиъри го чу и каза:
— За тях е все пак някакво убежище. Ако мръднат оттам, ще ги застрелям. Флин се отмести по-нататък покрай парапета и пак се надвеси. Точно зад олтара се намираше стълбището за ризницата. То не се виждаше от балкона. Там на площадката с автомат в ръцете бе седнал Педар Фицджералд, братът на Мегън. Добро момче е този Фицджералд. Разбира колко е важно на всяка цена да се охраняват затворените с верига врати. Притежаваше смелостта на сестра си, обаче без характерната за нея свирепост.
— Все още не знаем дали могат да влязат през някой подземен тунел в криптата и да се качат зад гърба на Педар.
Хики отново разгледа плановете:
— По-късно ще вземем ключовете за цялата сграда. Тогава ще можем да огледаме навсякъде. Трябва ни време, Брайън, за да стегнем защитата си. По дяволите! Защо тези планове не са по-подробни? Да я вземат мътните тая църква! Прилича на мраморно сито с повече дупки в него, отколкото празнотите в историята за възкресението на Христа.
— Надявам се полицията да не открие архитекта.
— Трябваше да го отвлечем снощи заедно с Тери О’Нийл — каза Хики.
— Прекалено очевидно е. Това щеше да насочи насам разузнаването.
— Тогава трябваше да го ликвидираш и да го направиш да изглежда случайно.
Флин поклати глава:
— Човек все пак трябва да сложи някъде границата, не смяташ ли?
— Ти не си никакъв революционер. Чудя се как въобще си стигнал дотук.
— Стигнах по-далече от много други. И сега съм тук.
Глава 16
Майор Бартолъмю Мартин свали бинокъла и въздъхна дълбоко:
— Е, успяха да го направят… Очевидно без смъртни случаи, освен онзи великолепен кон. — Той затвори прозореца, за да спре навлизането на студен вятър и лапавица. — Едва не убиха Бърк, обаче.