От утрото до здрача
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От утрото до здрача». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш… тя би могла да има и съучастник?
— Един или повече — уточни Тайлър. — Да не забравяме, тук става въпрос за огромно количество пари.
— Тя каза, че не иска парите — припомни им Марк.
— Разбира се, че ще каже точно така — кимна Уди и погледна към Тайлър. — Но как да докажем, че е измамница? Няма никакъв начин, по който…
— Има един начин — замислено изрече Тайлър.
Всички се обърнаха към него.
— Как? — попита Марк.
— Ще имам точния отговор утре сутринта.
— Искаш да кажеш, че Джулия Станфорд накрая се появи след всичките тези години? — бавно попита Саймън Фицджералд.
— Появи се жена, която твърди, че е Джулия Станфорд — поправи го Тайлър.
— И вие не й вярвате? — уточни Стив.
— Категорично не. Единствените приведени, така наречени доказателства за нейната самоличност са някакви случки от детството ни, които биха могли да бъдат известни на още поне дузина други бивши прислужници, и една стара снимка — всъщност тя не доказва абсолютно нищо. Всеки един от тези хора би могъл да й е съучастник. Решил съм да докажа, че е измамница.
— И как предлагате да се направи това? — намръщи се Стив.
— Много просто. Ще искам да й се направи ДНК-тест.
Стив Слоун остана изненадан:
— Но това ще означава да се ексхумира тялото на баща ви.
— Да. — Тайлър се обърна към Саймън Фицджералд. — Представлява ли някакъв проблем?
— При такива обстоятелства навярно ще получа разрешение за ексхумация. Тя съгласна ли е да се подложи на подобен тест?
— Още не съм я питал. Ако откаже, само ще потвърди, че се бои от резултатите. — Направи кратка пауза. — Трябва да призная, няма да ми е приятно да се занимавам с това. Но смятам, че е единственият начин, за да установим истината.
Фицджералд се замисли за момент.
— Добре тогава. Ще поемеш ли тази работа, Стив?
— Разбира се. — Той погледна Тайлър. — Сигурно сте запознат с процедурата. Най-близкият сродник — в случая някое от децата на починалия — трябва да подаде молба до специална съдебна комисия, за да получи разрешение за ексхумация. Необходимо е да им обясните причината за вашето искане. Ако молбата ви бъде уважена, съдебните власти ще издадат разрешение на погребалния дом да пристъпят към процедурата. На ексхумацията присъства и съдебен представител.
— Колко време ще отнеме? — попита Тайлър.
— Предполагам, до три-четири дни ще получите разрешение. Днес е сряда. Ще можем да ексхумираме тялото в понеделник.
— Добре. — Тайлър замълча за момент. — Имаме нужда от ДНК-експерт — някой, който ще бъде достатъчно убедителен в съдебната зала, ако изобщо се стигне дотам. Не познавате ли някого?
— Познавам точно човека, който ни трябва — каза Стив. — Името му е Пери Уингър. Живее тук, в Бостън. Давал е експертни заключения по съдебни дела из цялата страна. Ще му се обадя по телефона.
— Много ви благодаря. Колкото по-бързо приключим с тази работа, толкова по-добре ще бъде за всички нас.
В десет часа на другата сутрин Тайлър влезе библиотеката на Роуз Хил, където го очакваха Уди, Пеги, Кендъл и Марк. До Тайлър стоеше някакъв непознат.
— Искам да ви запозная с Пери Уингър — съобщи Тайлър.
— Какъв е той? — попита Уди.
— Той е нашият ДНК-експерт.
— Защо ни е притрябвал ДНК-експерт? — полюбопитства Кендъл.
— За да докаже, че онази непозната, която се появи така изневиделица в най-удобния момент, е мошеничка. Нямам намерение да я оставям да се измъкне току-така — обясни Тайлър.
— Значи ще изрови стареца от гроба? — попита Уди.
— Точно така. По моя молба нашите адвокати вече правят необходимото, за да получат разрешение за ексхумация. ДНК-експертизата ще докаже дали тази жена е наша природена сестра, или не е.
— Боя се, че не разбирам какво точно е ДНК — обади се Марк.
Пери Уингър се прокашля:
— По-просто обяснено, дезоксирибонуклеиновата киселина — или ДНК — е молекулата на наследствеността. Тя съдържа уникалния генетичен код на всеки индивид. Може да бъде извлечена от капки кръв, сперма, слюнка, космени корени и дори от кости. В един труп могат да се запазят минимални количества от нея повече от петдесет години.
— Разбирам. Значи всъщност е съвсем просто — усмихна се Марк.
Пери Уингър се намръщи:
— Повярвайте ми, не е никак просто. Съществуват два типа ДНК-тестове. Единият, така нареченият ПКР-тест, е по-прост и за получаване на резултатите са нужни три дни, докато другият, РФЛП-тест, е по-сложен и понякога отнема един и половина до два месеца, за да се стигне до крайния резултат. За нашата цел ще бъде достатъчен и по-простият тест.