Безсъние

Понякога, когато се опитам да мисля за бъдещето, пред очите ми изникват зловещи картини. Виждам как с Нат стоим на опашка за безплатна храна или как влизам в приюта за бездомници на Трета улица с детето на ръце. Когато си мисля такива неща, започвам да треперя и понякога плача. Зная, че е глупаво; завършила съм библиотекарство, за Бога, но просто не мога да се спра. И знаеш ли какво ме крепи, когато се появят тези ужасни образи? Онова, което ми каза, когато ме отведе зад тезгяха в «Червената ябълка» и ме сложи да седна. Каза ми, че имам много приятели в квартала и че ще успея да превъзмогна сполетялото ме нещастие. Зная, че имам поне един приятел. Един много верен приятел.

Писмото бе подписано: С обич, Хелън.“