Адвокатът

Той ме поглежда така, сякаш не е сигурен дали ме разбира правилно.

— Седяла е в колата на убиеца, преди да я гръмнат.

— А! Загазил ли е клиентът ти?

— Зависи чия гледна точка ще предпочетеш — моята или неговата. В момента ченгетата изследват под микроскоп килимчето от колата му.

— Пада си оптимист, а?

— И на дупката вика „геврек“ — казвам аз.

— Някои обстоятелства са в твоя полза.

— Кажи ми поне едно.

— Стотина души са искали да убият онази жена — казва той.

— Тук си прав.

— Обзалагам се, че в момента се опитваш да ги откриеш всичките.

— Има такова нещо.

Вестниците и местните медии пускат неясни намеци, че полицията открила предполагаемия убиец на Суейд. Засега името на Джона не се споменава.

— Предположих, че скоро ще ти се струпа много работа на главата — казва Мърфи, — затова реших да не изчаквам. Моят човек предпочита да се срещнете лично. Извън кантората.

— С какво разполага?

— Ще чуеш от него. Но и аз открих нещичко за оная Джесика. Общи сведения. Имала е поне десетина дребни присъди, преди да я приберат. Нищо сериозно. Най-вече джебчийски кражби.

— Кажи нещо по-ново.

— Пробвала се е и във фалшифициране на чекове, но за дребни суми. Движела се с много колоритни приятели. По някое време се заели с квартирни кражби. После дошла онази история с наркотиците.

— Какво разбра за приятелите? Някакви имена? — питам аз. Дотук Хари не е успял да открие почти нищо.

— Едно име изниква навсякъде — казва Мърфи. — Джейсън Кроу.

Познато ми е, но не се сещам откъде.

— Работил е на аерогарата — допълва Мърфи. — Като носач.

— А, спомних си.

Същият, за когото разправяше Хари.

— Чух, че известно време двамата с Джесика живели заедно. Говорят още, че бил неин доставчик. Хапчета, марихуана, кокаин — всичко намирал. Свързал я с хора, стоящи нагоре по веригата.

— Така ли се е замесила?

— Вероятно. Моят човек може да знае повече.

— Разкажи ми за него. Защо е цялата тази тайнственост?

— Такава му е работата — отговаря Мърфи. — Той и неговият партньор хвъркат редовно към Мексико като прелетни птици, само че по-често. Подозирам, че работи за правителството… под прикритие.

— За нашето или за тяхното?

— За нашето. Така мисля.

— Чудесно.

— Сам разбираш, работата му не е много спокойна. Няма да ти каже нито името си, нито за кого работи.

— А ти знаеш ли името му?

Мърфи поклаща глава.

— Тогава откъде си сигурен, че можеш да вярваш на информацията?

— Давал ми е и друг път сведения. Винаги са излизали точни. Мен ако питаш, сигурно е от Отдела за борба с наркотиците. Виждал съм го с един тип в голяма кола с мексикански номер. В багажника имаше автомати.