Финансистът

Разбира се, тези разсъждения би трябвало да се уточнят, когато ги отнесем към Ейлийн. Не би било точно да се каже, че по това време тя бе вече една оформена чувствена натура. Чувствеността у нея беше все още в зародиш. Плодът зрее бавно. Изповедалнята, потънала в полумрак в петъчните и съботните вечери, когато черквата се осветяваше само от няколко лампи, предупрежденията на свещеника, заплахата от епитимия, опрощаването на греховете, прошепнато през тясната решетка, я вълнуваха приятно със своята тайнственост. Тя не се боеше от греховете си. Адът, добре познатият от описанията ад, не я плашеше. Той нямаше власт над съвестта й. Възрастните мъже и жени, които куцукаха из черквата и шепнеха молитвите си, потраквайки с броеници, й напомняха четиринадесетте изрязани върху дърво фигури, изобразяващи етапите от пътя на Христос към Голгота. Ейлийн обичаше да се изповядва, особено когато беше на четиринайсет-петнайсет години, приятно й беше да слуша гласа на изповедника и най-вече началните му думи: „Хайде, мое мило дете.“ Свещеникът, който изповядваше възпитаничките на училището, беше възрастен французин, който я умиляваше с благостта си. Неговите опрощения и благословии звучаха далеч по-искрено от нейните молитви, които тя изричаше формално. После в черквата „Свети Тимотей“ дойде един млад свещеник, отец Дейвид, як и жизнен, с черна къдрица, падаща над челото, със суетно накривена шапка. В неделни дни той минаваше по пътеката между скамейките и пръскаше светената вода с широк и уверен размах на ръката. Ейлийн го хареса. Докато му се изповядваше, тя се забавляваше понякога да споделя шепнешком дръзки измислици и в същото време да гадае какво ли си мисли той. Колкото и да се стараеше, не можеше да види в негово лице божи служител. Беше твърде млад и твърде земен. Тя изпитваше някаква особена наслада да му разказва всевъзможни измислици за себе си и след това да си тръгне смирена и разкаяна. В училището „Света Агата“ я смятаха да упорито, твърдоглаво момиче. Сестрите възпитателки още от самото начало разбраха, че тя е твърде жизнена, твърде своенравна, за да бъде лесно обуздана.

— Тази мис Бътлър — каза веднъж игуменката сестра Констанция на сестра Семпрония, пряката възпитателка на Ейлийн — е много своенравна. Ако не сте достатъчно тактична, може да ви създаде големи неприятности. Трябва да я спечелите с някои дребни поощрения, така ще стигнете до по-голямо разбирателство.