Едно
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Едно». Краткое содержание книги:
Погледнах Лесли, видях в очите й същия ужас, какъвто чувствах в моите.
Тя взе съчката от него и докосна ъгълчето на пергамента в ръцете ми. Пламъкът разцъфна в слънчево-бяло цвете под пръстите ни и ние изпуснахме на земята ослепителните останки. Те припламнаха за миг и угаснаха.
Старецът въздъхна с облекчение.
— Каква благословена вечер! — каза той. — Колко рядко ни се дава шанса да спасим света от нова религия!“
Пилотът не обърна глава да види опасността, дръпна с всички сили лоста надясно, сякаш животът й зависеше от това. Твърде късно.
В следващия миг предното стъкло почерня от горещо масло, изпод кожуха на двигателя блъвна пушек, моторът се задави, спря, витлото замря неподвижно.
В кабината се чу звънец, като сигнал в края на рунд в боксов мач. На екрана светнаха думите: СВАЛЕН.
Внезапно всичко стихна, остана само острото свистене на вятъра отвън и изтъняващият дим откъм мотора.
Протегнах шия да погледна назад и над черната река от дим видях да прелита над нас самолет, същият като целта, която току що бяхме поразили, но боядисан на оранжеви и жълти петна. Той премина на около петнадесетина метра покрай нас и от кабината човекът, който току-що ни бе улучил, се засмя и ликуващо ни помаха.
Нашият пилот вдигна светофилтъра на шлема и му махна в отговор.
— О, дяволите да те вземат, Цзяо — измърмори тя, — ще ти върна за това!
Другият профуча покрай нас — по корпуса му забелязах цял ред знаци за удържани победи, лъскавата боя блестеше. После носът на самолета му се вирна нагоре в стегнат боен завой, за да пресрещне водения от нас самолет, който се спускаше с вой, озверял за отмъщение. След половин минута двата самолета, описвайки полукръгове един около друг, изчезнаха от погледа.
В кабината ни нямаше пламъци, вече бе останала едва забележима струйка дим, а за човек, който току-що е загубил сражение, нашият пилот изглеждаше спокоен като овъглена препечена филийка.
— Ало, Делта Лидър — разнесе се глас по радиото, звучеше твърде високо в гази тишина. — Камерата ти изключи! Тук светна надпис, че си свалена. Потвърди данните!
— Съжалявам, треньор. Веднъж побеждаваш, друг път губиш, дявол да го вземе! Цзяо Цзиен Пън ме улучи.
— Извинявай, извинявай. Кажи го на твоите фанове. Аз заложих двеста долара, че Линда Олбрайт днес се връща като трикратен победител и загубих. Къде се приземяваш?
— Най-близо е Шанхай Три. Мога и на Две, ако искаш.
— Три е добре. За утре те записвам на Шанхай Три. Обади ми се довечера, а?
— О Кей. — Гласът й звучеше тъжно. — Съжалявам, треньор.
Гласът на треньора стана по-мек:
— Не можеш всички да побеждаваш.
Небето беше прекрасно с няколко пухкави летни облачета и ние имахме достатъчно височина, за да снижим до летището. Дори с неработещ мотор и масло по предното стъкло приземяването нямаше да бъде трудно. Тя завъртя копчето на радиоприемника.
— Шанхай Три — каза Линда в микрофона. — Делта Лидър, Съединени щати, десет градуса южно, на хиляда и петстотин метра. Параметри за кацане, моля.
Контролната кула бе очаквала обаждането й.
— Ю Ес Делта Лидър, ти си втора за кацане в зоната за изчакване, писта две осем дясно. Добре дошла в Шанхай…
— Благодаря — Тя въздъхна и се отпусна тежко на мястото си.
Осмелих се най-после да я заговоря.
— Привет — казах аз. — Бихте ли ни разказали какво става?
Ако аз бях тя, сигурно щях така да се стресна, че да изхвърча от самолета, обаче Линда Олбрайт нямаше вид да се е шокирала от мен или въпроса ми. Тя отговори троснато, без да се интересува кой е попитал.
— Просто един загубен ден за нас — каза ядно тя, като тупна с юмрук по таблото. — Смяташе се, че ще бъда големият удар сред суперзвезди, а току-що загубих десет точки за нас в Международните полуфинали! Не ме интересува водения, не ме интересува никой повече, аз повече никога… Ще гледам, гледам, гледам зад себе си! — избухна тя, после внезапно чу собствените си думи и рязко обърна глава да погледне зад себе си — към нас. — Вие кои сте!
Разказахме й. В момента, когато достигна позиция за кацане, тя бе приела това, което й разказахме, така, сякаш през ден й се изтърсват същества от паралелни светове. Явно умът й още беше в онези десет точки.
— Това тук спорт ли е? — попитах аз. — Превърнали сте въздушния бой в спорт!
— Нещо такова го наричат — отговори тя мрачно.
— Въздушни игри. Но това не са игри, това е голям бизнес! Щом си в авиолигата, ти ставаш професионалист и попадаш в най-гледаните часове на сателитната телевизия със световна популярност. Миналата година в индивидуалните аз го свалих, свалих само за двадесет и шест минути Цзяо Цзиен Пън, но дявол да го вземе! Този път му позволих да ме глътне, само защото не се огледах и сега съм „вчерашна новина“!
— Тя блъсна яростно надолу ръчката за колесника, сякаш с това можеше да промени случилото се.
— Колесник спуснат и заключен — каза тя все още напушена.