Планетата на прокълнатите [Planet of the Damned - bg]

Тя отново се наведе над микроскопа и нагласи окуляра.

Изглежда, че това наистина бе единственият начин, да разрежат Гордиевия възел. Само след тридесет и шест часа планетата Дис щеше да престане да съществува. Какво значение в този момент имаше нечия смърт? Или трябваше да намери труп на магтер, или да се постарае сам да се сдобие с такъв, дори ако трябва да го застреля лично. От гледна точка на оцеляването на планетата, подобна постъпка можеше да се оцени като своего рода героизъм.

Брайън стоеше зад Лиа и я разглеждаше замислено. Плъзна поглед по нежната кожа на шията й, покрита с едва забележим мъх. В течение само на секунди мислите му бяха поели в съвършено нова посока — от смъртта, към живота — и той почувства непреодолимото желание да докосне с ръка тази нежна женска плът…

Вместо това пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се отправи към вратата.

— Почини си малко — посъветва я пътем. — Съмнявам се да откриеш истината из твоите бацили. Отивам да потърся някой подходящ екземпляр за изследване. От по-едрите — както поръча.

— Истината може да е навсякъде. Когато се върнеш, ще ме намериш тук — отвърна тя, без да вдига очи от микроскопа.

На последния етаж, под самия покрив бе разположена свързочната стая. Брайън я бе посетил през първия ден, когато оглеждаше сградата. Дежурният радист беше със слушалки — макар и малко небрежно поставени — и въртеше с ръка честотния реостат. Подпрял бе босите си крака на една напречна преграда и с очевидно удоволствие дъвчеше огромния сандвич. Когато забеляза Брайън той изцъкли уплашено очи и подскочи.

— Задръж позата — успокои го Брайън. — Не ме притеснява. По-полека с тези внезапни движения — ще вземеш да счупиш някой апарат, не дай си Боже, да те удари ток, или пък да се задавиш със сух залък. Искам само да нагласиш предавателя на една определена вълна. — Брайън извади бележката с дължината на вълната и я подаде на радиста. Това бе честотата, на която според професор Крафт можеше да потърси нелегалните терористи — иначе казано — Ньордската армия.

Радистът подаде на Брайън втори чифт слушалки, които вече бяха включени.

— Готово — изфъфли той с пълна уста, опитвайки се да преглътне очевидно доста едро парче от сандвича.

— Говори Бранд, директорът на Фондацията за културно подпомагане. Обадете се, моля. — Наложи се да повтори призива се още няколко пъти, през следващите десет минути, преди да получи отговор.

— Какво желаете?

— Трябва да ви предам нещо изключително важно. Освен това, нуждая се от вашата помощ. Предполагам, че и вие не бихте желали да обменяме подобна информация по радиото.

— Не, разбира се. Чакайте там — ще се срещнем след залез слънце.