Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Съвсем не, господин фелдкурат, нямам кибрит.
— Е, а защо нямате кибрит? Всеки войник трябва да има кибрит, за да може да си пали. Войник, който няма кибрит, е… какво е?
— Той е без кибрит, господин фелдкурат — отговори Швейк.
— Много добре, той е без кибрит и не може да услужи никому. Това, значи, едно. А сега второ. Краката ви миришат ли, Швейк?
— Съвсем не, господин фелдкурат.
— Това, значи, второ. А сега — трето, пиете ли ракия?
— Съвсем не, господин фелдкурат, само ром.
— Добре, погледнете тоя войник. Взех го назаем за днес от поручик Фелдхубер, негова свръзка е. А той не пие нищо, той е въз-въз-въз-държател и затова ще отпътува за фронта с някоя бойна рота. За-за-щото такъв човек не може да ми бъде нужен. Това не е свръзка. Това е крава. Кравата пие само вода и мучи като вол.
— Ти си въздържател — обърна се той към войника, — как не-не те е срам, простак с простак. Заслужаваш да те напляска човек.
Сега фелдкуратът насочи вниманието си към тия, които бяха довели Швейк и които, в стремежа си да стоят прави, се клатушкаха, напразно опирайки се на пушките си.
— Вие сте се напили — рече военният проповедник, — напили сте се при изпълнение на служебния си дълг и затова ще заповядам да ви за-затворят. Швейк, ще им вземете пушките, ще ги заведете в кухнята и ще ги пазите, докато не дойде патрул да ги отведе. Аз веднага ще телефони-ни-нирам в казармата.
И така думите на Наполеон: „На война ситуацията се променя всеки миг“ — намериха и тук пълното си потвърждение.
Сутринта двамата войници бяха подкарали Швейк под щиковете си и се бояха да не им избяга, после той сам ги доведе и накрая трябваше сам и да ги пази.
Отначало те не можаха да разберат какво става, едва когато ги затвориха в кухнята и когато видяха Швейк да стои на вратата с пушка и натъкнат щик, схванаха положението.
— Ех, иска ми се да пия нещо — въздъхна малкият оптимист, дългучът обаче отново бе получил пристъп на скептицизъм и каза, че цялата работа е мизерно предателство. Той с висок глас започна да обвинява Швейк, че ги е докарал до това положение, упрекна го, задето ги залъгвал, че утре щели да го бесят, сега те виждали, че всичко било измама: и изповедта, и обесването.
Швейк мълчеше и се разхождаше пред вратата.
— Ей, че говеда излязохме! — провикна се високият.
Най-после, като изслуша всички обвинения, Швейк заяви:
— Сега поне виждате, че войната не е никакво удоволствие. Аз си изпълнявам дълга. И аз я бях загазил също като вас, но, както казват хората, на мене ми се усмихна щастието.
— Ех, как ми се пие! — повтаряше отчаян оптимистът. Дългучът стана и с несигурна крачка отиде до вратата.
— Пусни ни да си вървим, колега — рече той на Швейк, — защо ни погаждаш такива номера?
— Махай се настрана — отговори Швейк, — аз съм длъжен да ви пазя. Сега не се познаваме.
На вратата се появи фелдкуратът.
— Не, не се обажда дяволската казарма. Въ-вървете си, значи, и по-помнете, че в службата п-п-пиянство няма. Марш!
За честта на фелдкурата трябва да кажем, че той не беше телефонирал в казармата, защото нямаше телефон, и беше говорил само във фасонката на нощната лампа.
II
Вече трети ден Швейк беше свръзка на фелдкурат Ото Кац, но през това време той го видя само веднъж. На третия ден дойде свръзката на поручик Хелмих и покани Швейк да иде да си прибере началството.
Из пътя той разправи на Швейк, че фелдкуратът се скарал с поручика, счупил пианото му, сега бил пиян като свиня и не искал да си иде в къщи.
Поручик Хелмих бил също пиян и изхвърлил фелдкурата в коридора, където последният седял на пода край вратата и дремел.
Щом пристигна на местопроизшествието, Швейк раздруса фелдкурата, а когато последният изръмжа и отвори очи, Швейк изкозирува и каза:
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа. Аз пристигнах.
— Че какво търсите тук?
— Трябвало да дойда да ви взема, господин фелдкурат.
— Значи, вие трябвало да дойдете да ме вземете — а къде ще идем?
— У дома ви, господин фелдкурат.
— Защо пък трябвало да си ходя у дома — не съм ли си в къщи?
— Съвсем не, господин фелдкурат, вие се намирате в коридора на чужда къща.
— Че как — съм — попаднал тук?
— Били сте на гости, господин фелдкурат.
— На — на — гости не съм бил. — И — имате — грешка.
Швейк дигна фелдкурата и го изправи до стената. Фелдкуратът се клатеше от една страна на друга, политаше върху него, прегръщаше го, като казваше:
— Ще падна. Ще падна — повтори той още веднъж, като се усмихваше като идиот. Най-после Швейк успя да го притисне до стената, но той започна да дреме и в новото си положение.