Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Проклетият Залаченко. Шпионин, който в емоционалния си живот се води по онази си работа, естествено, не може да е добър шпионин. Но Залаченко сякаш стоеше над всички нормални правила или най-малкото смяташе, че е поставен над правилата. Освен че не можеше да зареже приятелката си и да не я чука всеки път, когато се срещнеха, Залаченко редовно упражняваше насилие над нея. Дори, изглежда, се забавляваше да предизвиква по този начин пазачите си в групата „Залаченко“, като я биеше само за да ги дразни.
У Гулберг нямаше и капка съмнение, че Залаченко е едно болно говедо. Но той не се намираше в положението да избира и бракува избягали агенти на ГРУ. Имаше само един беглец, който на всичкото отгоре съзнаваше колко е важен за Гулберг.
Гулберг въздъхна. Групата „Залаченко“ бе започнала да играе ролята на чистач. Това не можеше да се отрече. Залаченко знаеше, че може да си позволява волности и че хората от групата любезно ще му разрешат проблемите. И що се отнася до Агнета София Саландер, той използваше възможностите им до дупка.
Не липсваха предупреждения. Когато тъкмо бе навършила дванайсет години, Лисбет Саландер намушка Залаченко с нож. Раните не бяха сериозни, но той бе откаран в болница и групата „Залаченко“ бе принудена да извърши огромна почистваща работа. Този път Гулберг проведе със Залаченко много сериозен разговор. Направи така, че да му стане напълно ясно – повече никога не трябва да има контакт със семейство Саландер. Залаченко обеща. Спазва обещанието си повече от половин година, преди да отиде в дома на Агнета София Саландер и така да я пребие, че тя да прекара остатъка от живота си в приют.
Че Лисбет Саландер е жадна за убийство психопатка, че е способна да произведе фугасна бомба, не бяха неща, които Гулберг можеше дори да си представи. По онова време настъпи пълен хаос. Започна поредица от разследвания и цялата операция „Залаченко“, тоест на практика цялата Секция, увисна на много тънък конец. Ако Лисбет Саландер се разприказваше, Залаченко рискуваше да бъде разкрит. А ако разкриеха Залаченко, сума ти операции, проведени в Европа през изминалите петнайсет години, рискуваха да излязат на бял ден, а Секцията да бъде подложена на официално разследване. Което на всяка цена трябваше да бъде предотвратено.
Гулберг бе разтревожен. Едно официално разследване щеше да направи аферата ИБ да изглежда като кукленска игра. Ако архивът на Секцията се отвореше, щяха да лъснат многобройни не съвсем законни обстоятелства, да не говорим за многогодишното наблюдение на Палме и други известни социалдемократи. Беше деликатна тема, а от убийството на Палме бяха изминали само няколко години. Подобно развитие на нещата щеше да повлече и криминално разследване срещу Гулберг и други служители в Секцията. И което е още по-лошо – лудите журналисти без никакво колебание щяха да лансират теорията, че Секцията стои зад убийството на Палме, което на свой ред щеше да доведе до още една лавина от разкрития и обвинения. Най-лошото бе, че в ръководството на Полицията за сигурност бяха настъпили толкова кадрови промени, че последният шеф на РПС/Сек дори не знаеше за съществуването на Секцията. Всички контакти с РПС/Сек останаха в кабинета на новия шеф на канцеларията, а той вече десет години бе постоянен член на Секцията.
В ГРУПАТА „ЗАЛАЧЕНКО“ цареше атмосфера на паника и страх. Всъщност Гунар Бьорк намери решението под формата на психиатър, на име Петер Телебориан.
Телебориан бе привлечен в отдела за контраразузнаване на РПС/Сек по съвсем друг повод, а именно като консултант във връзка с разследването на заподозрян в индустриален шпионаж. Имаше причини в един деликатен етап от разследването да се реши как въпросното лице ще реагира, в случай че е подложено на стрес. Телебориан бе млад многообещаващ психиатър, който не говореше празни приказки, а даваше конкретни и решителни съвети. Тези съвети позволиха на РПС/Сек да предотврати самоубийството на заподозрения и да го превърне в двоен агент, изпращаш дезинформация на своите работодатели.
След атаката на Саландер срещу Залаченко от Телебориан имаше нужда повече от всякога. И Бьорк го привлече като консултант в Секцията.
Решението на проблема се бе оказало много просто. Карл-Аксел Будин изчезваше в отделението за рехабилитация. Агнета София Саландер изчезна в приют с нелечими мозъчни травми. Всички полицейски доклади бяха събрани в РПС/Сек и предадени на Секцията чрез заместник-шефа на канцеларията.
Петер Телебориан току-що бе получил назначение като заместник главен лекар в детската психиатрична клиника „Санкт Стефан“ в Упсала. Необходимо бе само психиатрично заключение, което Телебориан и Бьорк съставиха заедно. Последва кратко, но не особено противоречиво решение на местния съд. Въпросът бе как да бъде представено всичко. Конституцията тук нямаше нищо общо. Все пак ставаше дума за сигурността на кралството. Това трябваше да е пределно ясно.