Червената кутия
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Боянова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червената кутия». Краткое содержание книги:
— Разбрано. Да бъда ли откровен?
— С мярка. Не забравяй, че има голяма вероятност убиецът да е един от тримата. Следователно откровеността трябва да е еднопосочна. Поведението ти трябва да е на човек, който търси помощ.
— Естествено. Така подхожда на всеки почтен мъж.
Слязох бързо и намерих клиентката ни готова за път. Братовчед й стоеше до нея с решителен вид.
— Хайде, деца! — казах аз.
12.
Ако трябва да бъда искрен, тази задача не беше по моята специалност. Освен основната ми роля, която изисква да бъда като игла, забодена в креслото на Улф, която му пречи да заспи, имам две точно определени задължения. Първото е да отмъквам разни неща под носа на другите, а второто е да нося парчетата от мозайката на Улф, който ги събира и подрежда. Нюансите не са най-силната ми страна. Както и да е, заповедите са си заповеди. Ако аз се чувствах неудобно, когато пристигнах у Фростови, тези, които заварих там, не бяха в по-добро положение от мен. Дъдли Фрост беше седнал в едно голямо кресло близо до малката масичка, на която бяха сложени бутилка уиски, вода и две чаши. В другия край на стаята Перен Жебер гледаше през прозореца, а майката на Хелън се приближи, за да ни посрещне. Тя спря за миг, след като ме забеляза.
— Виж ти — каза на дъщеря си, — довела си…
— Да, мамо — отговори Хелън твърдо, с брадичка, вирната по-високо от обикновено, за да си вдъхне кураж. — Всички познавате господин Гудуин, асистента на Ниро Улф, на когото поверих разследването на смъртта на чичо Бойд.
— Лю! — извика Дъдли от креслото си. — Ела тук! Какво значи всичко това?
Синът му побърза да го успокои. Перен Жебер се приближи с усмивка.
— А! Господинът, който не обича сцени! Спомняш ли си, Калида? — Той продължи, като се усмихваше на госпожица Фрост: — Скъпа Хелън! Ангажирали сте господин Улф? Значи днес можете да си купите всичко, дори и отмъщение?
— Достатъчно, Перен — каза госпожа Фрост полугласно.
— Не си купувам отмъщение — отговори Хелън, като се изчерви леко. — Напоследък сте особено неприятен, Перен. Вярно е, че наех господин Улф. Неговият асистент, тук присъстващият господин Гудуин, иска да разговаря с вас.
— С мен? — попита Перен, като повдигна рамене. — И за какво? За Бойд? Ако това ще ви достави удоволствие, ще разговарям с него, но ви предупреждавам, че нямам нищо интересно, което да му кажа.
— От много отдавна съм се отказал от интересните неща — отбелязах аз. — Нужна ми е всякаква информация. Само че имам намерение да си водя бележки, а като пиша прав, ми се схваща ръката.
Лю отиде да донесе столове. Седнахме. Госпожа Фрост декларира с обичайния си тон, че тази история е изключително болезнена за всички стари приятели на Макнейр, които присъстват тук, и те биха предпочели да не се занимават повече с нея. След това Жебер съобщи, че без да обижда мъртвия, трябва да признае, че Макнейр физически е бил само една развалина и следователно единствената приемлива хипотеза е тази за самоубийството. Дъдли подкрепи тази гледна точка с обичайната си словоохотливост.
— Всичко това е чудесно — намесих се аз, — но ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми посочите причината, поради която Макнейр би се самоубил. Най-напред вие, господин Жебер?
— Откъде, по дяволите, да знам?
— Напомням ви, че хипотезата за самоубийство беше ваша.
— Тя ми изглежда приемлива, защото този човек беше почти луд. Забелязах го още преди двайсет години. Но не мога да посоча точен мотив за самоубийството му.
— А вие, госпожо Фрост? — попитах аз. — Виждате ли някаква причина, поради която господин Макнейр би се самоубил?
Тя вдигна очи към мен. Невъзможно беше да срещнеш погледа на тази жена и да останеш безразличен.
— Вашият въпрос е твърде прям — отговори тя. — Всъщност не зная какво да мисля. Ако отдавам предпочитанията си на хипотезата за самоубийство, то е защото ми е трудно да повярвам, че някой би искал да… да го убие…
— За нещастие — въздъхнах аз — господин Улф е на съвсем противоположно мнение. Този случай го доведе до много заключения, от които първото е, че и въпрос не може да става за самоубийство. Следователно ви моля да измислите нещо друго.
— Приех ви вкъщи, господин Гудуин, защото дъщеря ми ви доведе — изрече спокойно тя. — Може би не си давате сметка, но думите ви са изключително обидни. Ние… Аз нямам какво да предложа.