Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)

Но онази невъздържана реакция донесе и друга промяна: Брут се научи да гледа на майка си като на обикновена жена, а не както беше дотогава — на олицетворение на неоспоримата власт. Освен това започна да изпитва и презрение към нея. Брут не се беше освободил от страха, който Сервилия му внушаваше, но можеше по-лесно да живее с него.

Затова този ден тя му се усмихна, седна на стола и се приготви за дълъг разговор. Ех, поне кожата му да се беше поизчистила от акнето! Белезите под гъстата му брада сигурно бяха ужасяващи.

— Какво има, Бруте? — попита любезно Сервилия.

— Имаш ли нещо против да поискам от Цезар бракът ми с Юлия да се осъществи другия месец?

Майка му примигна.

— Какво се е случило?

— Нищо. Ние сме сгодени от няколко години, а Юлия вече е на седемнайсет. Много момичета сключват брак на седемнайсет.

— Това е така. Цицерон дори даде Тулия за жена на шестнайсет — но пък и Цицерон не е пример за подражание. И все пак, седемнайсет е приета възраст в средите на истинските римски аристократи. Никой от двама ви не се е разколебал — усмихна се Сервилия и дори му прати въздушна целувка, — така че защо не?

Брут отново се поддаде на властния й тон.

— Ти ли ще попиташ от мое име, мамо, или трябва аз да го сторя?

— Разбира се, че ти ще повдигнеш въпроса. Това е прекрасно! Сватба другия месец! С Цезар скоро може да станем дядо и баба.

Брут излезе от къщи и отиде да потърси Юлия.

— Попитах майка си дали има нещо против да се оженим другия месец — съобщи той на годеницата си, след като нежно я целуна и я отведе до кушетката, на която можеха да седнат един до друг — Тя много би се радвала. Затова ще попитам баща ти при първа възможност.

Юлия тежко преглътна. Колко много бе разчитала да й оставят още една година свобода! Но нямаше как. Пък и не беше ли по-добре така, както Брут й предлагаше? Колкото повече време минаваше, толкова повече би се противила вътрешно на сватбата си. Най-добре всичко скоро да свърши! Затова му отговори:

— Съгласна съм, Бруте.

— Мислиш ли, че баща ти ще иска да ни приеме сега? — попита с надежда Брут.

— Ами вече е тъмно, но той така или иначе никога не спи. Законът за земята вече е готов, но баща ми се е захванал с някаква друга важна задача. Стоте писари още са в къщата. Чудя се какво ще каже Помпея, ако узнае, че покоите й са се превърнали в държавно учреждение…

— Баща ти няма ли намерение да се жени отново?

— На мен не ми изглежда. Сигурна съм, че не желае да го изненада някоя нова Помпея. Той много обичаше майка ми.

— На мен пък ми се струва, че всеки мъж трябва да си има жена. Но иначе съм щастлив, че не се ожениха с мама. Майка ти толкова ли е била мила?