Черният кинжал (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част II)». Краткое содержание книги:
— Сега ще ми разкажеш ли какво има между теб и баща ми?
— Надявах се да не стигаме дотам — отвърна след кратък размисъл тя.
— Сигурно — сви рамене Хам.
Главата й рязко се вдигна, бузите й бяха поруменели.
— Дай ми някакъв шанс, ако обичаш! И без това не ми е лесно… — пръстите й несъзнателно докоснаха огърлицата на шията: — Торнбърг и баща ми бяха приятели…
— Бяха?
— Е, край на илюзиите — горчиво се усмихна тя. — Нарочно ти създадох впечатлението, че баща ми е все още жив. Умря преди няколко години, по време на акция по доставка на американско оръжие в околностите на Белфаст…
— Значи баща ти не е бил корабостроител, а контрабандист на оръжие, а? — втренчено я изгледа Хам. Спомни си как беше запалила една свещ на борда на яхтата и вече беше готов да се обзаложи, че молитвата е била предназначена за духа на баща й.
— На практика беше и двете — призна с въздишка Марион. — Започна като корабостроител, това беше бизнесът на неговия баща. После направи една грешка — продаде компанията на японците… — Лъжицата й започна да чертае окръжности по покривката: — Не вярвам да е бил особено щастлив след това… Стана раздразнителен, всичко го отегчаваше. Предполагам това е една от причините да приеме предложението на приятелите си от ИРА за нелегални доставки на оръжие…
— А след като е бил убит, ти си поела бизнеса, така ли? — вдигна глава Хам.
— Нищо подобно! — отвърна тя, осъзна какво прави и остави лъжицата настрана. — Баща ми беше шовинист до мозъка на костите си. В завещанието му беше изрично посочено, че бизнесът трябва да бъде поет от братовчедите ми… Просто защото са мъже.
— Така ли?
— Така. Не мога да ги понасям тези копелета, толкова са алчни! Излъгах те, защото тези неща са дълбоко лични… Не допусках, че ще проявиш желание да се месиш в семейна вендета…
— Тук си права. Не обичам вендетите.
Тя кимна с глава.
— Предлагам да забравиш, че изобщо съм ти споменавала за „Екстант Експортс“, става ли? — взе чашата, приготви се да отпие, но изведнъж я върна на масата. Скри лице в дланите си и тихо се разрида.
Хам седеше и я гледаше, без да знае на какво да вярва. С нея имаше чувството, че се разхожда в павилион с криви огледала — любимото му детско развлечение. Господи, тя е възхитителна, въздъхна в себе си той. Защо не я срещнах, когато бях по-млад и още не бях затънал в досадата на брака?
— По дяволите! — тръсна шава Марион и избърса очите си със салфетка. — Мразя да плача!
— Обикновено мъжете мразят женските сълзи — отбеляза с усмивка Хам.
— Май съм го чувала някъде — засмя се през сълзи тя. — Затова се въздържам да го правя на публични места…
— Например баща ми — продължи Хам. — Направо побеснява, когато жените му плачат! Всъщност доста съм учуден, че не се е оженил за теб…
— Опита се — отвърна Марион. — При това доста настоятелно…
— Да, той е упорит човек.
— Сигурно е интересно да растеш в къщата на човек като него…
— Би могло да се каже, че е така — съгласи се Хам. — Но аз предпочитам да не използвам подобен израз…
— Не се ли разбирате?
— Предполагам, че това зависи от настроенията на баща ми. Но твърде много неща на този свят зависят от тях, нали?
Този път Марион се разсмя истински.
— Харесвам те такъв — силен и уверен в себе си, дори мъничко непочтителен…
— Това не означава ли, че е време да приключиш с номерата, които ми правиш?
Тя дълго мълча.
— Бих искала, но…
— Но какво?
— Ужасната истина е, че не зная дали мога…
— Обещавам да ти помогна по всякакъв начин.
— Зная, Хам — докосна ръката му тя. — Но аз съм като наркоман… Не бива да ми се доверяваш…
— Не съм казал, че ти се доверявам.
— И недей! — очите й се забиха в неговите. — Обещай ми, че няма да допуснеш тази грешка, каквото и да се случи!
Той се засмя. Приличаше му на дете, което се страхува от тъмното.
— Не допускам много грешки — рече. — И никога не повтарям онази, която вече съм допуснал веднъж…
— Спомням си, че баща ти постоянно казваше същото…
Той настоя да поръчат вечеря. Пържени свински котлети, с гарнитура от окра, черен боб и сладки картофи, задушени в масло.
— Гарантирам за качеството на храната — увери я Хам. — Идвам тук почти всеки ден и нито веднъж не съм останал разочарован.
По време на храненето си разменяха незначителни реплики. Но когато чиниите бяха отнесени и на масата се появиха чаши със силно черно кафе, пеканов пай, залят с бърбън, и ванилов сладолед, Хам вдигна глава и твърдо каза:
— Искам да зная какви точно са били отношенията ти с баща ми.
— Е, нали го знаеш? Истински сексманиак. Мисли единствено за начините, по които да се задоволява…