Хрътка

Планът му действаше.

След половин секунда щеше да започне третата фаза и Джуниър, без да се колебае, се пресегна през Шарлот и натисна бутона на жабката. Вратичката падна надолу. Вътре беше хромираният автоматичен „Зиг Зауер“. Стиснал с една ръка волана, той извади пистолета и свали предпазителя, като местеше поглед между напуканото стъкло и нивата зад тях. После дълбоко си пое дъх.

Прицели се в буса и стреля.

Оръжието дрезгаво започна да лае и заподскача в дланта му. На предното стъкло разцъфнаха едрокалибрени дупки. Нямаше намерение да улучи никого — просто искаше да отвлече вниманието, докато се приготви за последната маневра. След секунди „Зиг Зауер“-ът защрака на сухо. Осемте патрона бяха изстреляни и Джуниър хвърли пистолета, защото бе горещ като ютия. Моментът беше настъпил.

Той едновременно направи две неща: завъртя волана и превключи на първа предавка.

Събитията се развиваха толкова бързо, че умът му почти нямаше време да ги регистрира, защото шевролетът внезапно се завъртя и за миг светът стана течен, слънчевите лъчи, шумът и миризмата на кравешки тор се сляха в калейдоскоп и гравитацията всмука Джуниър към вратата. Под шасито се разнесе гърмеж като от пистолетен изстрел, трансмисията избухна и предавките затракаха като картечница. Колата се плъзна по пръстта, проряза стената от храсти и се спусна към дерето. Джуниър отчаяно се пресегна към Шарлот…

… защото шевролетът се преобръщаше по скалистия склон. Той нададе задавен вик, светът се завъртя, покривът се блъсна в земята, колелата бясно се удариха в пръстта, после пак покривът, после колелата, вибрациите разтърсваха малкото купе, слава богу, Джуниър беше с предпазен колан…