Хотели - Първа стая

- Нека ти напомня, че и моят годеник е един от главните „скапаняци“ - сърдито възразих аз.

- ...Само че аз преди пет минути така и не знаех, че ще се жените.

София напразно се опитваше да намери утешителни думи. Макар изморена от часовете, прекарани в гърчене пред непроз-рачното стъкло, все още имаше сили да ме успокоява.

- Поне ти никога няма да бъдеш горещо момиче.

- Да бъда го... Каква? - зачудих с аз.

- Ребека никога ли не го е споменавала пред теб?

- Не...

- Така наричат момичетата, които най-често приключват поръчката за вечерта в някоя хотелска стая. Но1 плюс „ел“ = Горещо момиче. Бива си го, нали?

Това бяха момичетата като София. Тя бе горещо момиче, което през деня разпалваше желанията на мъжете, а вечер им предлагаше ласките си срещу определена тарифа.

- Нямах представа, че я бива в играта на думи - прихнах подигравателно аз.

- Така или иначе, за теб всичко това приключва.

Щеше ми се да съм сигурна, че това наистина е така. Толкова ми се искаше този кастинг да затвори веднъж завинаги вратата на стаята „Жозефин“ и на всички останали стаи в хотел

„Шарм“ Да си бъда просто Анабел. Нито „ел“, нито Но1.

- Имаш ли нещо против да се обадя още сега на Давид?

- Не, разбира се, давай. Искаш ли да те оставя?

- Не, остани.

Хванах я за загорялата ръка. През лятото тя придобиваше тен, който много й отиваше...

- Май твоят медиен император няма много време за тебе - отбеляза тя, когато затворих телефона.

- През деня не. Но много странно, тъкмо сега... Иска да отида при него в службата му.

- Сега ли?

- Да, веднага. Каза, че ме очаквал.

- Може да ти е стъкнал малка пресконференция: „Анабел Лоран, каните се да вземете за съпруг Давид Барле, а вечер сте момиче на повикване... Как съчетавате тези тъй несъвместими неща?“.

- Глупачка!

Разделихме се набързо и натоварена с всички покупки, се метнах в таксито по посока на Порт дьо Севр. До този момент бях виждала само отдалеч кулата „Барле“. Тя стърчеше като лъскава наблюдателница край околовръстното шосе и властваше над цялата гледка в южните предградия на столицата, в контраст с личните предпочитания на Давид към стаите сгради. Отблизо беше още по-смразяваща на вид, за което си дадох сметка, когато влязох в шеметния със своите размери хол.

- Госпожица Лоран?

Дребничка трътлеста блондинка с конска физиономия, при това с вдигната на кок плитка, вероятно дебнеше пристигането ми, защото ме посрещна почти веднага.

- Казвам се Клое. Господин Барле ми възложи да ви отведа до неговия кабинет. Ще бъдете ли така добра да ме последвате?