Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
Първите четиринадесет дълги часа от нашето пътуване преминават спокойно, без да се случи нещо особено. Аз карам през целия път от Чикаго до крайбрежието на Вирджиния, като слушаме най-вече радиото или моите дискове, когато не мога да намеря свястна радиостанция. Макар да се усмихва и да говори за гледките по пътя, Камрин все още не е напълно на себе си, но ще се оправи. Може да отнеме няколко дни, но ще започне да се съвзема.
Плажовете по Източното крайбрежие са по-различни от тези в Тексас. По-чисти са, а океанската вода тук изглежда такава, каквато би трябвало да бъде, а не онази кална и мътна вода на залива, каквато е в Галвестън.
Свечерява се. Наблюдаваме как слънцето залязва на хоризонта тъкмо когато навлизаме във Вирджиния Бийч, и аз за първи път забелязвам онази искрица в очите на Камрин отпреди помятането. Ако знаех, че един залез може да направи това, щях отдавна да я водя да го гледа.
– Значи ще сме в различни стаи, така ли? – пита тя, когато излизаме от колата на паркинга на нашия първи хотел.
Не мога да кажа дали се шегува, но се обзалагам, че не очаква да се хвана.
– Точно това правим – отварям багажника и нарамвам саковете.
– Ама ти сериозно ли?
Изглежда шокирана и ми става смешно.
Играя си играта колкото е възможно по-добре. Никога не съм възнамерявал да спим в отделни стаи, но сега, след като тя го каза, идеята не е чак толкова лоша.
Затварям багажника и се отправяме към фоайето на хотела.
– Андрю, мисля, че вече сме преминали тази фаза.
– Две съседни стаи с двойни легла за непушачи, ако ги имате на разположение.
Служителката на рецепцията изтраква поръчката на компютъра си. През това време се старая да не поглеждам Камрин и ровя в портфейла, за да си намеря кредитната карта.
– Андрю?
– Нямам две стаи една до друга – казва жената, – но имам две една срещу друга в коридора.
– Става – казвам.
Камрин прошепва:
– Не мога да повярвам, че ще похарчиш пари за две отделни стаи, след като вече сме правили толкова много секс…
Камрин не спира да ми шепне в ухото, а служителката ни поглежда скришом така, като че ли сме побъркани. Харесвам това недоумение на лицата на хората, което сякаш казва: “Направо не мога да повярвам на това, което току-що казахте.”
– Моля те, просто млъкни – казвам аз и се обръщам към Камрин. – Не се безпокой, ще дойда за малко в стаята ти да те оправя, гака че престани да правиш сцени.
Очите на Камрин се разширяват точно толкова, колкото и на служителката.
Хващам ръката на Камрин и я повеждам към изхода на фоайето.
– Надявам се престоят ви да ви хареса – казва смутена жената, когато завиваме зад ъгъла и се отправяме към асансьора.
Камрин избухва в смях в мига, в който вратите на асансьора се затварят.
– Какво беше това? – пита тя, неспособна да се сдържи повече. – Чувствам се така, като че ли сме две шестнайсетгодишни хлапета!
– Ама се смееш, нали? – отбелязвам аз. – Така че хлапашката ни постъпка си струва.
Асансьорът спира на втория етаж и ние излизаме в коридора.
– Ама, Андрю, защо пък чак отделни стаи?
Убеден, че спонтанността наистина помага на целта ми, докато вървим по коридора, се замислям за писмото, което Натали ми изпрати в Чикаго. Спираме по средата на коридора пред двете срещуположни стаи и аз пускам саковете върху изпъстрения със зелени точки мокет.
– Само за тази нощ – казвам и почвам да ровя в сака си за онзи плик.
Камрин се е надвесила над мен и безмълвно ме наблюдава. Виждам, че ѝ се иска да каже нещо, но за момента не е сигурна какво.
Изправям се с плика в ръка. Тя го поглежда, но не може да разбере какви са намеренията ми.
– Тази вечер ще си сама в стаята – казвам аз и ѝ подавам плика.
Тя е престанала да се усмихва още когато извадих плика от сака. Сега само ме поглежда с недоумение.