Преродена любов

Боже, това бе точният момент да се окаже с прецакан крак, помисли си Тор, защото внезапно загуби всякакво чувство за равновесие. Или може би тренировъчният център действително се въртеше около оста си.

— Не разбирам — прошепна той.

— Трябва да продължиш напред, приятелю. Спри да се вкопчваш в нея, за да може да си тръгне.

— Не съществува чистилище, ако това имаш предвид.

— Ти откъде мислиш, че дойдох?

Тор повдигна вежда.

— Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос?

— Не е забавно. И съм напълно сериозен.

— Не, ти лъжеш.

— Някога чудил ли си се как те открих сред онези гори? Защо все съм наоколо? Запитвал ли си се за миг защо си губя времето с теб? Твоята шелан и синът ти са в капан и аз бях изпратен да ги освободя.

— Син? — Тор въздъхна.

— Да, тя е носела момченце.

В този момент краката на Тор поддадоха под него. За щастие, ангелът скочи напред и го улови, преди да си е счупил нещо.

— Ела насам — Ласитър го насочи към пейката. — Седни и наведи глава между коленете си. Блед си като платно.

По изключение Тор реши да не се съпротивлява; позволи задникът му да бъде настанен и остави ангела да извие шията му надолу. Отвори уста в опит да си поеме въздух и забеляза без каквато и да било причина, че плочките нямаха равен син цвят, а бяха изпъстрени с бели, сиви и тъмносини точици.

Голямата длан на другия мъж започна да описва кръгове по гърба му и това му се стори странно успокояващо.

— Син. — Тор повдигна леко глава и плъзна длан по лицето си. — Исках син.

— Както и тя.

Той го изгледа остро.

— Никога не ми го е казвала.

— Мълчала си е, защото не е искала да се пъчиш, че в къщата вече ще има два мъже.

Тор се засмя. Или може би проплака.

— Типично за нея.

- Да.

— Значи, я виждаш.

— Да. Никак не е добре, Тор.

Изведнъж той почувства, че ще.

— Ще повърна — което беше по-добре, отколкото да плаче. — Тя е в Чистилището?

— Междувремието. И съществува причина никой да не знае за него. Когато го напуснеш, се озоваваш в Небитието или в Дънд и преживяното се забравя като лош спомен. Но ако изпуснеш подходящия момент да го напуснеш, оставаш там завинаги.

— Не разбирам. Тя живя праведно. Беше достойна жена, чийто живот бе отнет твърде рано. Защо не е отишла в Небитието?

— Чу ли ме какво ти казах? Причината е в теб.

— В мен? — той вдигна рязко ръце. — Какво нередно съм сторил, по дяволите? Живея и дишам. Не посегнах на себе си и няма да го сторя.

— Не си я пуснал да си тръгне. Не го отричай. Хайде, виж само какво причини току-що на Ноуан. Завари я гола, без вината да е нейна, и я направи на нищо само защото реши, че ти е хвърлила око.

— Да не би по някаква причина да е грешно, че не желая да ми бъдат отправяни влюбени погледи? — Тор се намръщи. — Между другото, откъде знаеш за случилото се?

— Нали не си мислиш сериозно, че някога оставаш сам? И проблемът не е в Ноуан. В теб е. Ти не желаеше да се чувстваш привлечен от нея.