Верига от улики

— Играеш ли шах? — я попита той, докато палеше печката по нейна молба.

— Да. И бридж, и тенис. И волейбол, ако е на пясъчен корт. Вече не мога да играя на закрито.

— Къде са децата?

— Оставих ги при една приятелка — отговори тя. И добави: — За през нощта.

Дарт почувства отговора й чак до пръстите на краката си.

— Преимуществото ми — продължи тя, — което произтича от факта, че съм отдел, състоящ се от един човек, е в това, че мога да си определям сама работното време.

Той чу как тя разбъркваше питиетата. Имаше чувството, че някак си се е поканил да остане с нея, без това да е намерението му. Или може би е? Основното беше, че се чувстваше неуверено, излегнат на шезлонг под един парашут с пращящ пред него огън и една жена четири или пет години по-стара от него, която малко по-нататък в една кухня приготвяше питиета.

— Това ще ти хареса — обади се тя.

Беше си свалила пуловера и разкопчала горните две копчета на блузата си. Освободила се бе от обувките си и той можеше да види как пръстите на краката й се движат нервно, когато тя зае съседния шезлонг и постави на масата поднос с кана и двете им пълни коктейлни чаши. Върху книжните салфетки имаше рисунки на Гари Ларсън, а върху сламките надпис: „Казино Кактус Пийт, Джакпот, Невада“. Дарт се почувства обезоръжен.

Тя стана от мястото си и пусна компактдиск с изпълнения на китара. Той отпи от питието, което беше много силно, и почувства, че се отпуска.

— Това, което ти направи за Люилън, беше хубаво — промълви тя с поглед, отправен към пламъка. — Това, че убеди майката да отстъпи за зайчетата. Ченге, което се занимава с убийства, а в същото време има и сърце, ето едно ново понятие.

Той почувства, че се изчервява.

— Просто ми се стори, че е разумно, това е всичко.

— Не е необходимо да се извиняваш. Нямам намерение да издевателствам. Мисля, че е трогателно.

Опитвайки се да не мисли по този въпрос, той додаде:

— Тя е толкова… малка? Не знам как да се изразя.

— Невинна? — попита тя.

— Точно това исках да кажа, да. Но тя не е, нали?

— Не. Не е, благодарение на Джери Ло.

— Не бих могъл да върша твоята работа.

— Всеки си намира призванието.

Той искаше да я попита как така е попаднала в този отдел, но откри, че не му се ще да узнае. Възхищаваше й се. Изпитваше известен страх. Можеше ли той да има връзки с лейтенант?

— Силничко е — каза той за питието.

— Можеш да се справиш — отвърна тя, отпивайки едно добро количество, раздвижвайки отново пръстите на краката си.