Скритият пожар

— Разглезено малко лайно. Ненагледното детенце на мама и татко. Няма абсолютно никаква причина да бяга от къщи, тъй като явно у дома получава всичко, което пожелае.

Пола реши засега да не задълбава в тази насока. Опитът й говореше, че през първите няколко дни след нечие изчезване е трудно да си съставиш пълна картина за семейството на изчезналия. На пръв поглед може и да изглеждаше, че Даниъл не се е нуждаел от нищо, но понякога и това можеше да означава, че детето не е било доволно от живота си.

— Изключихте ли възможността да е бил отвлечен?

— Ако ставаше дума за отвличане, или родителите изобщо нямаше да се свържат с нас, или междувременно щеше да бъде поискан откуп. Освен това бащата не е подходящ обект за такава работа. Има пари, но не такива, че отвличането да си струва риска.

Райли смукна за последен път от цигарата, която догоря до самия филтър, и стъпка угарката с движение, което сякаш слагаше точка на темата.

— Кога е бил видян за последен път?

Райли се протегна, после извади нова цигара.

— Учи в „Уилям Мейкпийс“. В понеделник след училище тръгнал към центъра с автобуса. Бил сам, но двама от съучениците му седели близо до него. Всички слезли на Белуедър Скуеър. Другите момчета влезли в някакъв магазин за компютърни игри. Казват, че видели как Даниъл прекосява площада в обратната посока.

— Към Темпъл Фийлдс?

Пола не можа да овладее тръпките, които плъзнаха по гърба й и нямаха нищо общо със студения вятър, надигнал се откъм мочурищата.

— Точно така.

— А после?

Райли пак сви рамене.

— Е, още не сме го обявили за издирване, затова и все още стотици досадници не ни губят времето с разкази как са го видели на разни места от Ландс Енд до Джон О’Гроутс9. — Той застана на входа на заслона и се загледа към града — очевидно считаше, че е приключил с обясненията. И точно когато Пола беше готова да го отпише като лениво копеле, Райли я изненада. — Хвърлих едно око на записите от контролните камери в центъра на града — поде той. — Момчетата казват истината. Вижда се как Даниъл прекосява площада, после тръгва по една странична улица, която води към Темпъл Фийлдс. — Е, вие сте доста по-наясно от останалите с това, което става в този район, нали?

За миг Пола се усъмни, че той намеква нещо за сексуалната й ориентация.

— Моля? — тонът й беше достатъчно остър, та да подскаже, че няма намерение да приема безропотно прояви на хомофобия.

— Вие сте онази, същата, нали? Момичето, което го отнесе, когато операцията с агент под прикритие в Темпъл Фийлдс се провали?

Пола беше почти готова да предпочете той да бе подметнал нещо за сексуалните й предпочитания, както й се бе сторило първоначално. Тя едва не умря в една мръсна стая сред онзи лабиринт от улици и улички, защото един убиец почти бе успял да надхитри дори Тони Хил. После, когато в психическо отношение се озова на ръба на пропастта, обратният път към съвземането се бе оказал тежък и несигурен, и тя надали би успяла да го извърви без подкрепата на Тони. Дори сега, когато можеше да се каже, че се е възстановила, все още ненавиждаше мисълта, че онези дни бяха част от нейното минало.