Летен прилив
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-106-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Летен прилив». Краткое содержание книги:
Достъпът до нестабилната Куейк е забранен, но някои много настойчиви космически пътешественици са решени да я посетят. Професор Дариа Ланг, всепризнат специалист по артефактите, оставени от отдавна изчезнали извънземни наречени Строителите, подозира, че по време на необикновен силен летен прилив може да се натъкне и на самите Строители. Луис Ненда и сикропеанецът Атвар Х’сиал имат свои интереси на Куейк и ще направят всичко, за да се доберат дотам.
А съветникът Джулиъс Грейвс издирва масови убийци. Ако те се крият на Куейк, той не се нуждае от ничие разрешение, за да ги залови.
По-трудно беше да се приеме желанието на Грейвс да разбира хората.
На Ребка му мина мисълта, че той и Джулиъс Грейвс би трябвало да си разменят длъжностите. Ако някой можеше да разбере, какво беше превърнало Макс Пери от проспериращ лидер в незначителен служител и непроницаема загадка, това можеше да направи само Грейвс. Докато Ребка беше човекът, който можеше да изследва повърхността на Куейк и да намери близначките Кармел, независимо къде са се опитали да се скрият.
— А вашето лично мнение, капитане — продължи Грейвс. — Вие сте били на Куейк. Трябва ли на Дариа Ланг и Атвар Х’сиал да се разреши да отидат там, след като се възстановят? Или трябва да им се откаже достъп?
Точно това се питаше и Ребка. Не беше казано, че Грейвс също възнамерява да отиде на Куейк, независимо кой бе против. Пери щеше да го придружи като негов водач. И макар че Ребка не беше казал нищо, той също имаше намерение да отиде. Неговата длъжност го изискваше, а и Макс Пери беше пристрастен и ненадежден относно всичко, свързано с Куейк. Но какво да прави с другите?
Който пътува самичък, пътува най-бързо.
— Аз съм против тази идея. Повече хора, повече опасности независимо какви специални знания имат. Това се отнася както за сикропеанците, така и за хората. За сикропеанците дори повече — той погледна намиращото се в безсъзнание извънземно, потисна реакцията си и тръгна към изхода на сградата.
Ребка нямаше проблеми с Д’жмерлиа, с неговия угнетен вид и умоляващи жълти очи. Но се чувстваше неудобно, когато гледаше Атвар Х’сиал. А смяташе себе си за образован, интелигентен човек. Извънземните притежаваха някакво скрито качество, което му беше трудно да понася.
— Сикропеанците все още предизвикват у вас безпокойство, капитане — беше Грейвс, който вървеше подир него и четеше отново мислите му. Направи изявление, не зададе въпрос.
— Предполагам. Не се тревожете, ще свикна с тях.
Щеше да свикне… Бавно. И трудно. Чудно беше, че когато се срещнали за първи път сикропеанци и хора, не започнали тотална война.
„Щели са да го направят — увери го вътрешният глас на Ребка — ако бяха намерили нещо, заслужаващо да се бият. Сикропеанците приличат на демони. Ако не са търсили планети около звездите червени джуджета, докато хората търсели аналози на Слънцето, двата свята щели да се срещнат при бавното овладяване на космическото пространство. Но безпилотните сонди и бавното напредване на двата вида имали за цел съвсем различни звездни типове и в продължение на хиляда години те не бяха се срещнали. По времето, когато хората открили двигателя Боуз и установили, че сикропеанците вече използват същата мрежа из спиралния ръкав, двата вида вече имали опит с други извънземни организми — достатъчен, за да им позволи да съществуват заедно с други видове, чийто нужди от звездна среда били толкова различни от техните собствени, макар че те не можели да се чувстват висцерално17 комфортно.“
— Шовинизмът на гръбначните животни е също толкова обичаен — Грейвс вървеше в крак с него. Той замълча за момент, после се засмя. — Все пак, според Стивън… Той казва, че говори като такъв, който няма нито гръбнак, нито екзоскелет, ние трябва да мислим за себе си като за аутсайдери. От четири хиляди двеста и девет светове, на които е известно, че има живот, Стивън казва, че вътрешни скелети са развити само в деветстотин осемдесет и шест. Докато членестоногите безгръбначни съществуват на три хиляди триста и единадесет. В състезание по галактическа населеност Атвар Х’сиал, Д’жмерлиа и всяко друго членестоного с лекота ще бият вас, мен или коменданта Пери. И дори, ще си позволя да кажа, професор Ланг.
Ребка тръгна по-бързо. Нямаше да има никаква полза да даде да разбере на Джулиъс Грейвс, че Стивън е на път да стане досадник. Беше добре да знае всичко във Вселената, но трябваше ли непрекъснато да го демонстрира?
Ребка не искаше да приеме истинската причина за своето раздразнение. Той мразеше да бъде с някого, който знае много повече от него, но още повече мразеше да бъде с човек, който без никакво усилие четеше мислите му. Предполагаше, че никой не знае за неговата слабост към Ланг. По дяволите, той самият беше разбрал това едва когато я измъкна от катастрофиралата въздушна кола. Тя беше нещо повече от неприятност, повече от нежелано допълнение на проблема му с Куейк и с Макс Пери.
Защо беше дошла? Да направи живота му по-сложен? Беше очевидно, че не е по силите й да стои на Опал. Тя беше научен работник, който трябваше да си седи спокойно в лабораторията и да си върши изследователската работа. Те трябваше да се грижат за нея. Той трябваше да се грижи за нея. И най-добрият начин да прави това беше, когато отиде на Куейк, да я задържи на Опал.