Край на дежурството
- Автор: Кинг Стивън
- Серия: Бил Ходжис #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-368-6
- Переводчик: Жени Раад
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Край на дежурството». Краткое содержание книги:
— Със скалпел, който задигнала от хирургичната зала. Научих го от медицинската асистентка. Подарих ѝ ваучер за „Демазио“, италианския ресторант, и тя се разприказва.
Холи накъсва още едно листо маруля. Парченцата в чинийката приличат на конфети за леприконски рожден ден. Ходжис започва да се дразни, но не я спира. Тя се настройва да каже, каквото ѝ е на ума. И накрая се осмелява:
— Ще посетиш Хартсфийлд.
— Точно така.
— Мислиш ли, че ще изкопчиш нещо от него? Досега не си успял.
— Сега знам малко повече. — Но какво, какво знае всъщност? Дори не е сигурен какво подозира. А и в крайна сметка може би Хартсфийлд не е зла оса. Може би е паяк, а стая 217 е центърът на паяжината му.
„Или пък всичко е съвпадение. Може би ракът вече разяжда мозъка ми и поражда параноични идеи.“
Така би помислил Пийт, а партньорката му — трудно му е да престане да я нарича мислено госпожица Хубави сиви очи — би го изрекла.
Изправя се и добавя:
— Кови желязото, докато е горещо. Отивам при Брейди.
Холи оставя сандвича си върху купчинката накъсана маруля и го хваща за ръката:
— Моля те, внимавай.
— Разбира се.
— Пази си мислите. Знам колко налудничаво звучи, но аз съм луда, поне понякога, така че мога да го кажа. И ако ти хрумнат някакви идеи да… ами, да се нараниш… обади ми се. Обади ми се веднага.
— Добре.
Тя скръства ръце и обгръща раменете си — някогашният „защитен“ жест, който Бил вече вижда по-рядко.
— Ще ми се Джером да беше тук.
Джером Робинсън е в Аризона, прекъснал е следването за един семестър и строи жилища с екипа на „Хабитат фор Хюменити“15. Веднъж, когато Ходжис използва фразата „Пудри си автобиографията“ във връзка с дейността му, Холи му се скара, като заяви, че Джером го прави, защото е добър човек. По този въпрос няма спор — Джером наистина е добър човек.
— Всичко ще е наред. А и вероятно отново ще ударя на камък. Ние сме като деца, които се страхуват, че изоставената къща наблизо е обитавана от духове. Ако го споделим с Пийт, сто на сто ще се погрижи и двамата да бъдем освидетелствани.
Холи, която е била в психиатрична клиника (два пъти), вярва, че някои празни къщи може и да са обитавани от духове. Отмества от едното си рамо малката си ръка (без пръстени) само колкото да сграбчи ръкава на палтото му:
— Обади ми се, когато стигнеш и когато си тръгнеш. Не забравяй, защото ще се тревожа, а аз не мога да ти се обадя, защото…
— Мобилните телефони са забранени в Кофата, да. Ще ти се обадя, Холи. Междувременно имам малко работа за теб. — Вижда как тя се пресяга за бележник и поклаща глава: — Не, не е необходимо да записваш. Елементарно е. Първо влез в ибей или където там влизаш, за да купиш стоки, които не се продават вече по магазините, и поръчай една електронна игра „Заппит“. Ще можеш ли?
— Лесно е. Какво друго?
— „Сънрайз Сълюшънс“ изкупили акциите на „Заппит“, след това фалирали. При банкрутите се назначава синдик, който наема адвокати, счетоводители и ликвидатори, за да се погрижат да измъкнат всеки цент от компанията. Намери името му и ще се свържа с него по-късно днес или утре. Искам да разбера какво се е случило с всички непродадени игри „Заппит“, защото някой е дал такава на Джанис Елъртън дълго след като и двете компании са прекратили дейността си.
— Гениално! — грейва тя.
„Не е гениално, а обикновена полицейска работа — мисли си той. — Имам рак, който може да ме убие, но още помня как да я върша, а и това е нещо.“
Нещо хубаво.
Докато излиза от Търнър Билдинг и се отправя към автобусната спирка (по-бързо и по-лесно ще прекоси града с автобус №5, отколкото да изкара от гаража приуса и да шофира), Ходжис е много разтревожен. Мисли си как да подходи към Брейди. Как да го „отвори“. Беше цар на разпитите, докато работеше в полицията, би трябвало и сега да се справи. Преди го посещаваше само за да го сръчква и да потвърждава усещането си, че онзи се преструва. Сега има истински въпроси и трябва да намери начин да го накара да му отговори.
„Трябва да сръчкам паяка“ — мисли си.
Планирането на предстоящата среща е прекъсвано от мисли за диагнозата, която му поставиха току-що, и от придружаващия неизбежен страх. Да, страхува се за живота си. Но го мъчат и други въпроси — колко ще страда занапред и как ще информира онези, които трябва да узнаят за тежкото му заболяване. Корин и Али ще бъдат потресени от новината, обаче ще се справят. Същото важи за семейство Робинсън, макар че Джером и Барбара, малката му сестра (вече не толкова малка — след няколко месеца ще стане на шестнайсет), ще го приемат тежко. Тревожи се най-вече за Холи. Тя не е луда въпреки твърденията ѝ, но е уязвима. Много уязвима. Преживяла е два нервни срива — в гимназията и малко след като навършила двайсет. Сега е по-силна, но през последните няколко години се крепи главно благодарение на него и на малката агенция, в която работят заедно. Ако ги няма, тя е изложена на риск. Не бива да се залъгва по този въпрос.
15
Хабитат фор Хюменити — неправителствена хуманитарна организация, която се стреми да осигурява евтино, качествено и прилично жилищно настаняване на нуждаещите се, с дейност в Северна и Южна Америка, Европа, Азия, Близкия изток. — Б.пр.