Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
Хамилтън: Кодово название Coq Rouge - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:

Шпионски трилър от автора на „Рицарят тамплиер”, който превръща собствения си опит и журналистическите си разследвания в изобличаващ роман от класата на Лъдлъм и Форсайт.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 179
Перейти на страницу:

— А с кого се срещна? — поинтересува се той.

— Със самия Субаров — отговори Фристед. — В това направление делото забуксува, но аз ще опитам друг вариант. А при теб как е?

Въпросът бе, разбира се, отправен към Апелтофт. За разлика от юристите полицаите се придържаха към вътрешния правилник, регламентиращ изслушването по ранг — отгоре-надолу.

Апелтофт извади бележките си и изложи отначало фактите в реда, в който ги бе записал. Първата бележка се отнасяше до подчертаните думи “или властите?”. Следваха логистична подкрепа в страната — обект на терора; начинът на вкарването на убиеца; легалната подкрепа от симпатизантите; изясняването на въпроса кои са те — просто привърженици или може би членове на организацията; хората, осигуряващи помощ с жилища, храна, схеми, карти и така нататък; и особено наличието на кадри от привърженици. След това премина към израелския поменик с остарелите списъци на различни вътрешни съглашения, а също така с убийствата на видни функционери на ООП (не му бе станало ясно що за организация е “Разед”), и най-накрая прочете изброяването на различните палестински акции, насочени срещу дипломатически представителства, в това число и в Европа и всичко това за дълъг период от време. Последният доклад бе написан, изглежда, преди две-три години.

— Особено внимание трябва да се обърне на симпатизантите и логистичната подкрепа в страната — обект на терора, като в случая това ще са шведските пропалестински активисти. Ето приблизително как стоят нещата — завърши Апелтофт. Помисли малко и добави: — Въпреки че аз мога смело да заявя, че явни претенденти за това сред тях няма. Прегледах списъците им тази сутрин и намерих само едно шведско момиче, което преди седем години е помагало на няколко палестинци при продажбата на контрабандно оръжие от фургон, докато е било в Упсала. То обаче е било, почти сигурно, обикновено момиче, влюбено в гангстер, така че нямаме база за сравнение.

Фристед си отбеляза нещо в бележника си.

— А ти — обърна се след това към Карл, — намери ли нещо в компютъра?

— Намерих и ми се струва, че съвпада с онова, което каза Апелтофт.

И Карл изложи накратко резултатите, че дъщерята на собственичката на магазина за шивашки принадлежности на “Сибилагатан” съжителства с ветеран на пропалестинското движение, като в същата сграда живеят още двама известни пропалестински активисти. Така че телефонният номер ги бе отвел косвено до четирима симпатизанти.

— Да, ще ободрим днес Неслунд — каза тъжно Апелтофт.

Поразсъждаваха малко дали девойката бе звъняла във “фирмата” и дали е била свързана с Фолкесон. Това можеше лесно да се провери. Дали се бе опитвала да го предупреди за нещо, в което не е искала да участва, поради което му бе дала служебния телефон на майка си, не искайки да й звънят у дома й от СЕПО…

Бе напълно възможно, но бе само теория.

— Ех — въздъхна Фристед, — не можем да седим и да гадаем. Неслунд ни иска точно в 10.00 на съвещание. А сега се постарайте всичко да бъде оформено и разпечатано в няколко екземпляра.

Всеки се отправи да си гледа работата — Апелтофт и Карл да пишат писмени заключения, а Фристед се зае с нещо по-интересно.

Влязъл в своя работен кабинет, той звънна по вътрешния телефон на малобройния отдел на “фирмата”, занимаващ се с въпросите на охраната и с други подобни неща, и помоли за списък с приемите в посолствата през следващите дни.

След десет минути получи необходимата му информация за седмица напред и с голям интерес се запозна с празничните приеми и в кои посолства щяха да се състоят. При това намери много бързо необходимото му — прием в румънското посолство и то още на следния ден по случай техен юбилей. Следващата подобна възможност бе чак в края на следващата седмица, като в посолството на Иран щеше да бъде отбелязана годишнина от войната му срещу Ирак[43]. Това бе по-лошият вариант.

Точно в 10.00 Неслунд откри съвещанието.

Най-напред се отчете Юнгдал, представяйки описанието на убиеца — мъж със зелено яки и дънки, като якето бе с качулка; малко под средна възраст; с ръст 175–180 сантиметра; вероятно гладко избръснат; може би с мустаци и неизвестно от коя националност. Поведението му подкрепяло образа на престъпника, пресъздаден с техническите средства.

Фристед информира за общото заключение, до което бе стигнал отделът му и което бе размножено за разпространяване. Докато той говореше, Неслунд решеше косата си от слепоочията назад с гребен. Виждаше се, че се готвеше за скок.

— Всичко започва да се стяга в един възел, господа, като е свършено доста и то само за едно денонощие — обобщи той казаното от Фристед.

вернуться

43

Ирано-иракска война — започва на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в Иран. На 20 август 1988 година е подписан мирен договор.

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 179
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)