Идеалната половинка

— Казах ти. Тя откачи и после умря. Така че сега искам друга.

Спортният агент не можеше да реши кое е по-забавно — рунтавите вежди на стареца, които се извиваха като гъсеници, или недоволно стърчащите червени кичури от главата на сватовницата.

— Това тук да не е супермаркет! — Тя се извъртя рязко към Хийт. — Обясни му.

Е, добре. Всичко хубаво има своя край. Чампиън превключи на адвокатска вълна.

— Господин Броницки, очевидно вашият договор е бил сключен с бабата на госпожица Грейнджър. И след като първоначалните условия са били изпълнени, опасявам се, че нямате основания за възражения.

— Какво искате да кажете с това, че нямам основания? Имам основания, и още как!

Веждите му подскочиха заплашително нагоре и той започна да обсипва Анабел с възражения и претенции, които нямаха нищо общо с нея. И колкото повече дуднеше, толкова по-мрачен ставаше Хийт. Не разрешаваше на никого, освен на самия себе си, да я заплашва.

— Достатъчно! — отсече той накрая. Старикът явно разбра, че мъжът насреща му не се шегува, защото млъкна насред изречението. Чампиън пристъпи по-близо и застана между Броницки и младата жена. — Ако смятате, че можете да заведете дело, поговорете с племенника си. И междувременно го помолете да ви осветли какво предвижда законът за тези, които преследват и тормозят хората.

Гъстите вежди се сгърчиха като умиращи гъсеници и цялата нападателност на стареца мигом се стопи.

— Никого не съм преследвал и тормозил.

— На мен не ми изглежда така — констатира Хийт.

— Не съм искал да я тормозя — спаружи се още повече възрастният кандидат-жених. — Само се опитвам да обясня…

— Вече й обяснихте — прекъсна го мнимият адвокат. — Сега е по-добре да си вървите.

Раменете му увиснаха и господин Броницки сведе глава.

— Прощавай, Анабел — промърмори и се запъти към вратата.

Един непокорен кичур я бръсна по бузата, когато тя се извъртя рязко към Хийт.

— Не беше нужно да си толкова злобен.

— Злобен!

Тя забърза към верандата, а джапанките й шляпаха по дървения под.

— Господин Броницки! Господин Броницки, почакайте. Ако не поканите още веднъж на среща госпожа Валерио, ще я оскърбите. А вие не бихте искали това.

— Ти просто се опитваш да ме накараш да направя това, което ти искаш — отвърна приглушено мъжът.

Джапанките й затопуркаха надолу по стъпалата, а в гласа й прозвуча умолителна нотка.

— Толкова ли ще е лошо? Много ви моля. Тя е чудесна жена и много ви харесва. Поканете я отново. Направете ми тази услуга.

Последва продължителна пауза.

— Добре — отвърна той и част от предишната му бойкост се завърна. — Но няма да я каня в събота вечер. Тогава дават «Най-добрите готвачи на Америка».

— Съгласна съм.

Анабел се върна с доволна усмивка на лицето. Хийт я изгледа развеселено.

— Надявам се, че никога няма да ми се наложи да се бия с теб на ринга.

Малкото й носле се сбърчи.