Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Елейн се затича към Том и се опита да му помогне. Той й се усмихна благодарно, но упорито отблъсна ръцете й.
— Нищо ми няма, дете. — Нищо му нямало? А тази цицина на главата му? — Този тип вървеше по коридора и изведнъж ме изрита по главата. Заради кесията ми, предполагам. — Просто така. Ритнали го по главата, а на него нищо му нямало.
— И щеше да я вземе — обади се Джюйлин, — ако не бях решил да намина да видя дали Том няма нужда от почивка.
— Май че аз го реших — промърмори Домон. Но този път поне не се изгледаха чак толкова враждебно.
Едва след миг Елейн осъзна защо. Нинив и Егеанин се бяха озовали в коридора по долни ризи. Джюйлин оглеждаше и двете одобрително, което би предизвикало неприятности, ако го видеше Рендра, въпреки че поне се стараеше да го прикрие. Домон обаче изобщо не положи усилие да скрие откровеното си одобрение към Егеанин — бе скръстил ръце, облизваше устни по най-отвратителен начин и я оглеждаше отгоре до долу.
Двете жени бързо си дадоха сметка в какво положение са се оказали, макар че реакциите им бяха коренно различни. Нинив, в тънката си бяла коприна, изгледа хващача на крадци заканително и закрачи с изправен гръб към стаята си. Егеанин, чиято ленена риза беше значително по-дълга и по-дебела от тази на Нинив — Егеанин, която беше самото олицетворение на суровост, докато беше пленничка, и която се сражаваше като Стражник — същата тази Егеанин се ококори, бузите й пламнаха и тя ахна ужасена. Елейн зяпна слисана как сеанчанката нададе смъртен писък и буквално се метна към стаята.
По коридора с трясък се разтвориха врати и от тях занадничаха рошави глави. След което моментално се скриха и вратите отново се затръшнаха — гостите бяха видели мъжа, проснат на пода, и другите, застанали край него. Последва влачене и трополене, което подсказваше, че хората се залостват с легла и гардероби.
Доста след това главата на Егеанин се показа от вратата. Сеанчанката все още бе изчервена. Елейн така и не я разбра. Вярно, че беше по долна риза, но тя все пак я покриваше не по-зле от тарабонската рокля на Елейн. И все пак Джюйлин и Домон нямаха право да ги зяпат с такъв копнеж. Тя фиксира двамата с поглед, който трябваше тутакси да ги постави на място.
За съжаление Домон така се бе залисал в подхилкване и потъркване на горната си устна, че не я забеляза. Джюйлин обаче я видя и макар че въздъхна тежко, както правеха мъжете, когато сметнеха, че са онеправдани, се наведе над русокосия нападател. Доста обаятелен мъж беше — хубавец и строен.
— Познавам го — възкликна Джюйлин. — Това е същият, който се опита да ме ограби. Така поне си помислих — добави той по-бавно. — На съвпадения не вярвам. Освен ако Преродения Дракон вече не е дошъл в този град.
Елейн и Нинив се спогледаха намръщено. Със сигурност непознатият не можеше да е наемник на Лиандрин — Черната Аджа едва ли щеше да прибегне до услугите на мъже, които се промъкват по коридорите повече от… Повече, отколкото биха наели улични побойници. Елейн погледна въпросително Егеанин. Погледът на Нинив беше още по-настоятелен.
— Сеанчанец е — каза след пауза Егеанин.
— Опит за освобождаване? — промърмори сухо Нинив, но другата жена поклати глава.
— Не се съмнявам, че е търсил мен, но не за да ме освобождава, струва ми се. Ако той знае — или дори подозира, — че съм пуснала Бетамин на свобода, би поискал да… поговори с мен. — Подозрението на Елейн, че става дума за нещо повече от дружески разговор, се потвърди, когато Егеанин добави: — Може би ще е най-добре да му прережете гърлото. Той може да се опита да създаде и на вас неприятности, ако реши, че сте ми приятелки, или ако разбере, че сте Айез Седай. — Иллианският контрабандист я изгледа смаяно, а челюстта на Джюйлин увисна. Том на свой ред закима, смущаващо умислен.
— Сега не сме тук да режем сеанчански гърла — каза Нинив от прага с тон, който сякаш допускаше, че по-късно това може да се промени. — Бейл, Джюйлин, изхвърлете го зад хана. Докато се събуди, късмет ще има, ако са му оставили поне долните дрехи. Том, намери Рендра и й кажи, че искаме да ни донесат силен чай в Залата на падащите цветенца. И я попитай, моля те, дали случайно не й се намира върбова кора или акъм. Ще ти приготвя нещо за главата. — Тримата мъже я зяпнаха. — Хайде, движение! — сопна им се тя. — Чака ни работа. — Тя едва изчака Елейн да влезе, после затръшна вратата и започна да навлича роклята си. Егеанин се пъхаше в своята, сякаш мъжете още я гледаха.
— Най-добре е да не им обръщаш внимание. Егеанин — каза Елейн. Стори й се непривично да съветва жена, която беше по-възрастна и от Нинив, но колкото и да беше опитна сеанчанката в други неща, явно нямаше никакъв опит с мъжете. — Иначе само ги окуражаваш още повече. И аз не знам защо — призна си тя, — но е така. Ти си беше покрита съвсем прилично. Наистина.